O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 29.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 55 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2450/ 14.07.2009 година и жалба вх.Nо 2598/ 28.07.2009 година на З. ”В”-с. Проф. Златарски, община Д. представлявана от Председателя Т. С. Н. , а втората чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 373 от 12.06.2009 година, по гр.възз. д. Nо 353/2009 година на Добричкия окръжен съд , с което е потвърдено Решение Nо 11 от 12.03.2009 година по гр.д. Nо 121/2008 година РС-Тервел с което решение , ЗК”В” с. П.. З. е осъдено да освободи и предаде владението на следната движима вещ- СЕНОВАЛ /метална конструкция с ламаринен покрив/, намираща се в бившия стопански двор на с. П.. З.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, по преценка на доказателствата по делото относно действителните отношения на страните по повод на закупуването на процесния сеновал и неговия собственик, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното изложение, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / подържано и по т.1 и т.3/ на посоченото решение на въззивния съд , се обосновава с довод , че 1./ при формиране изводите по спора , съобразно разпоредбата на чл. 188 ГПК / отм./ и утвърдената съдебна практика на съдилищата , съдът е следвало да обсъди всички релевантни за спора факти и доказателства, неизпълнението на това задължение на съда е съществено процесуално нарушение;2./крайният извод , че ищецът се легитимира като собственик на процесния сеновал е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, при доказан факт , че представените му правомощия са на УС на ЗК”В” и средствата са на кооперацията и 3./съдът е дал вяра на свидетеля, който е изготвил фалшивите документи . Приложени са 4 бр. решения на ВКС.
По делото е подаден отговор от ответника по касация Х. Д. К., с който се взема становище само по основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, но не и по допустимостта на касационното обжалване .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., с оглед на намиращата се по делото данъчна оценка на терена от 5 000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на възззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважения срещу ЗК”В” с. П.. З. ревандикационен иск за предаване владението на СЕНОВАЛ от метална конструкция и ламаринен покрив.
За да уважи иска, решаващият съд е приел, че въс основа на представените писмени доказателства следва да се приеме , че ищежът Х. К. е собственик на вещта, която се държи без основание от ответника.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 нито на т.1 , нито на т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд със задължителна практика на ВКС/ ВС/ или противоречиво разрешаване от съдилищата на посочените процесуално-правни или материално-правни въпроси.
Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК предполага с въззивното решение да е произнесен материално-правен и процесуално-правен въпроси, обусловил изхода на делото като правен резултат,извлечен и конкретно формулиран в изложението на касатора , които да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС/ВС , изразена с ТР на ОСГК или ППВС/ т.1/., или тези посочени въпроси да се разрешават противоречиво от съдилищата в смисъл на различна правна интерпретация при сходност на правно релевантните факти, установено с посочване и представяне на решения на други съдебни състави/ т.2./ и/или да се обосновава необходимостта от произнасяне на касационни съд по посочените въпроси с оглед промяна на установен начин на приложение на закона . или при липсата съдебна практика по нов закон и др., така като се сочи в разясненията по ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС.
С изложението към касационната жалба на ЗК” В. „ има поставени три въпроса, но не се сочи , кой от тези въпроси с коя съдебна практика на ВКС или конкретни решения на ВКС противоречи .
Съдебната практика на ВКС е задължителната такава, обобщена в ТР на ОСГК / ОСГКТК/ на ВКС, ПП на ВС и др., подробно обсъдени в т.2 на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС , както и решения на отделни състави на ВКС. Само и доколкото постановено въззивно решение е в смисъл, различен на дадените разяснения на конкретно ТР на ОСГК/ ОСГКТК/ или ПП ВС , може да се прави преценка в производството по чл. 288 ГПК, дали е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК или не.
Не може да се приеме , че по посочените въроси е налице противоречиво разрешаване , тъй като приложени към изложението съдени решения на отделни състави на ВКС, доколкото биха могли да съставляват основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, следва да са свързани с някой от поставените въпроси, според ТР 1/2009 на ОСГКТК на ВКС, използваната от касатора в случая обща формулировка не дава основание за конкретната преценка.
Не може да е се приеме , че са налице основания за допустимост в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, след като в изложението е налице само позоваване, но не и аргументация от коя неяснота по приложението на законите произтича необходимостта от уеднаквяване практика на съдилищата и защо това би довело до развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т. 1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 2450/ 14.07.2009 година и жалба вх.Nо 2598/ 28.07.2009 година на З. ”В”-с. Проф. Златарски, община Д. представлявана от Председателя Т. С. Н. , а втората чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 373 от 12.06.2009 година, по гр.възз. д. Nо 353/2009 година на Добричкия окръжен съд , с което е потвърдено Решение Nо 11 от 12.03.2009 година по гр.д. Nо 121/2008 година РС-Тервел с което решение , ЗК”В” с. П.. З. е осъдено да освободи и предаде владението на следната движима вещ- СЕНОВАЛ /метална конструкция с ламаринен покрив/, намираща се в бившия стопански двор на с. П.. З. на Х. Д. К., на основание чл. 108 ЗС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: