O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 04.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4314 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2667/08.04.2008 година на З. кооперация „Д” с. Г., община В., представлявано от Председател В. М. срещу въззивно Решение Nо 281 от 26.02.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1620/2007 година на Софийския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение от 18.05.2006 година по гр.д. Nо 11/2006 г. на Монтанския окръжен съд по отхвърлените искове на ЗК”Д”, образувани въз основа на акт за начет по реда на чл. 299 и сл. ГПК /отм./ във вр.с чл. 36 от ЗДВФК срещу В. И. Н. и ЕТ”С” солидарно за сумата 58 415 лв./ главница 44 035 лв. и лихви 14 680 лв./
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, касаещи качеството на „председател на кооперацията „на ответника В,основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което кооперацията-жалбоподател, чрез повереника си адв. И/с пълномощно за касационното производство/ мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК . Поддържа се , че същественият процесуално правен въпрос е този за задължението на съда да цени всички доказателствата по делото и възможността да приеме , че едно лице/ в случая ответника В/ е изпълнявало качеството председател на кооперацията- въпреки липсата на вписване на това обстоятелство по фирмената регистрация в съда ,на база на писмени доказателства за извършени финансови разпоредителни действия „ като откриване на сметки , регистрация по БУЛСТАД , внасяне на ДОО”, разпит по реда на чл. 114 ГПК /отм./ и др. , разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВС- ППВС 7-65 за обсъждане на доказателствата , както и решения на състави на ВС- Р Nо2343/16.07.1981 год. по гр.д. Nо 826/1981г. II отд., Р Nо 2401/28.07.1981 год. по гр.д. Nо 1890/ 1981 г.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК ,не е подаден отговор от ответниците по касация-В. И. Н. и ЕТ”С”.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на ЗК”Д”, е оставил в сила решението на първата инстанция , постановено в производство по чл. 299 и сл. ГПК/отм./ във вр. с чл. 36 от ЗДВФК срещу В. Н. и ЕТ”С” за възстановяване на имуществени вреди на кооперацията, причинени като „председател на кооперацията” и неправомерно сключен договор за отдаване под аренда на земеделска земя, с което исковете са отхвърлени изцяло, общо на сумата 58 715 лв., ведно с лихвите. Апелативният съд е мотивирал решение си с основния извод , че по делото не е установено, В. Н. да е била председател на кооперацията при липсата на надлежна регистрация на това обстоятелство по фирменото дело за регистрация на кооперация „Д”/ има само регистрация като председател на друга кооперация-ЗК”Дунав 2000/ и да е сключвала в това и качество договор с едноличния търговец, поради което и не е материално- легитимирана да отговаря в начетното производство.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата, с правктирата на съдилищата относно всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, както и разрешеният съществен процесуален въпрос да е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос- за възможността да се установи едно подлежащо на вписване във фирмения регистър обстоятелство касаещо представителната власт на К. като субект на гражданския оборот и юридическо лице, НО НЕВПИСАНО в регистъра , с косвени доказателства , не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с трайно установена практика на съдилищата.
Установяването на представителната власт на едно юридическо лице –т.е. на лицето председател, упражняващо по силата на закона и избора от органа на кооперацията тази власт, в т.ч. и на К. , се установява с писмени данни- извлечение за актуалното състояние по фирмения регистър на юридическото лице. Съдебната практика в тази насока не търпи изключения. Макар и да касае съществен процесуален въпрос не може да се приеме , че с обжалваното решение въззивния съд е нарушил тази практика на доказване на подлежащите на вписване обстоятелства по фирмения регистър на едно юридическо лице, поради което и не е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Цитираната задължителна съдебна практика – ПП ВС 7-65 е неприложима , тъй като дадените разяснения касаят приложимостта на отменените разпоредби на ГПК/ до изменението на ГПК с ДВ. Бр.124/1977 година /, в хипотезите , когато на втората инстанция бяха вменени контролно-отменителни функции, и не функциите на въззивна инстанция.
Не са налице основанията по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй като постановеното решение на въззивния съд не е постановено в противоречие с представената съдебна практика , която касае разглеждането на спор по брачно дело.
Не може да се приеме , че се касае до съществени въпроси, който не са третирани от съдебната практика, или налагат нова интерпретация на същите, с цел уеднаквяване на приложението на закона и/или би довела до развитието на конкретен правен институт при липсата на конкретни искания и доводи в тази насока в приложеното от кооперацията- жалбоподател изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2667/08.04.2008 година на З. кооперация „Д” с. Г., община В., представлявано от Председател В. М. срещу въззивно Решение Nо 281 от 26.02.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1620/2007 година на Софийския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение от 18.05.2006 година по гр.д. Nо 11/2006 г. на Монтанския окръжен съд по отхвърлените искове на ЗК”Д”, образувани въз основа на акт за начет по реда на чл. 299 и сл. ГПК /отм./ във вр.с чл. 36 от ЗДВФК срещу В. И. Н. и ЕТ”С” солидарно за сумата 58 415 лв./ главница 44 035 лв. и лихви 14 680 лв./ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: