1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
С., 21.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1555 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Мюсюлманско настоятелство [населено място], представлявано от С. Рахмиев С., чрез пълномощника си адв. М. Х. от АК-Р., против въззивно решение № 339 от 26.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа за 2010 г. на Русенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 506 от 12.04.2010 г., постановено по гр.д. № 7086/2010 г. на Русенския районен съд, е прогласена недействителността на трудов договор № 002/10.11.2008 г., сключен между И. Н. И. от [населено място] и Мюсюлманско настоятелство [населено място], чрез Районния мюфтия, упълномощен от Главния мюфтия на Мюсюлманско изповедание в РБ, на основание чл. 74, ал. 1 КТ, отменена е като незаконосъобразна Заповед № 1/16.09.2009 г. на Районния мюфтия на [населено място], упълномощен от Главния мюфтия на Мюсюлманско изповедание в РБ за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Н. И., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е осъдено Мюсюлманско настоятелство [населено място] да заплати на И. Н. И. сумата от 1410 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за периода 16.09.2009 г. – 16.11.2009 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени предявените от И. Н. И. срещу Мюсюлманско изповедание [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, както и предявеният от И. Н. И. срещу Мюсюлманско настоятелство [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Председател на Мюсюлманско настоятелство, [населено място]”, като в тези части като необжалвано то е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отменена заповедта за уволнение и е уважен иска по чл. 344, ал. 1 т. 2, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, а и е от значение за точното прилагане на закона. Не е изведен материалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по този иск, а са наведени твърдения във връзка с фактическия състав на възникване на трудовото правоотношетие, което според касатора е възникнало от избор. Не е посочена съдебна практика, обосноваваща твърденията на касатора за материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната съдебна практика, както и решаван противоречиво от съдилищата. Не са изложени аргументи и в подкрепа на твърдяното основание за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба, И. Н. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Мюсюлманско изповедание [населено място], не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си в частта, предмет на касационното обжалване, с което е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 338, вр. с чл. 339, ал. 2 КТ като незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че в случая липсата на работодателска власт обосновава незаконноста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца, като издадена от некомпетентен орган, както и че заеманата от ищеца длъжност е назначаема и за прекратяване на трудовото правоотношение е неприложима разпоредбата на чл. 338 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се сочи и представя както задължителна съдебна практика, така и противоречива практика на съдилищата, на която приетото във въззивното решение да противоречи.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като въпросът за изборност или назначаемост на лицето, заемащо длъжността „Председател на Мюсюлманско настоятелство” [населено място], не е свързан с компетентността на органа, издал уволнителната заповед, поради което не се явява основополагащ за изхода на спора по този иск като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответника по жалбата И. Н. И. не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 26.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа за 2010 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 8055 от 07.09.2010 г. на Мюсюлманско настоятелство [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: