6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
[населено място], 12.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2085/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №49/27.02.2017 г. по т.д.№ 803/2016 г. на Пловдивски апелативен съд , с което е отменено решение № 211/08.07.2016 г. по т.д.№ 174/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е отхвърлен предявеният от дружеството против П. П. иск за сумата от 155 000 лева, обезщетение за причинени на дружеството вреди от действията му като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството, в периода 30.08.2011 г.–16.06.2014 година, с правно основание чл.240 ал.2 ТЗ. Касаторът твърди нищожност на съдебното решение, тъй като не съдържало дата на постановяването му, доколкото било посочено, че е от дата „27.02.2017 г.„, както и поради това, че не съдържа адресите на страните, в противоречие с чл.236 ал.1 т.1 и т.4 ГПК.Оспорва правилността на въззивното решение, като несъобразено с всички доказателства по делото и в противоречие с материалния закон, приемайки, че не са налице предпоставките на чл.240 ал.2 ТЗ. Практически страната оспорва правилността на всеки от решаващите изводи на въззивния съд – че не са установени противоправни действия или бездействия на ответника и че за дружеството не са произлезли вреди, обосновавайки и наличието на останалите предпоставки за прилагане на нормата – виновно поведение на ответника и причинна връзка между същото и вредата. Касаторът се позовава на нищожност на договора за изработка, във връзка с изпълнението на който се твърди причинена вредата, предвид липсата на надлежно възложен предмет / задание,определящо всички изисквания и характеристики на възлаганата информационна система /.
Ответната страна – П. И. П. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Счита,че въпросите на касатора са несъответна на съдържанието на мотивите на съдебното решение интерпретация и касаят правилността на същото.Оспорва обосноваването на правен въпрос, относим към решаващите мотиви на съда , въпрос на който съдът да е отговорил и с отговора си да е предопределил правния резултат.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява иск за обезщетение на вреди , на основание чл. 240 ал.2 ТЗ, срещу П. И. П., твърдени като търпими от действията му като член на Съвета на директорите на [фирма].Вредите се съизмеряват със сумата от 155 000 лева, формираща се както следва: 1/ 47 000 лева, твърдени като надплатена сума спрямо договорената от 108 000 лева, по сключен от ответника, в качеството му на изпълнителен директор на [фирма], на 02.11.2011 год., договор със [фирма], за проектиране, изграждане и внедряване от последното дружество на компютърна информационна система в предприятието на ищеца и 2 / 108 000 лева – договорената и разплатена цена по договора, предвид неговото пълно неизпълнение. Твърди се, че в нарушение на чл.237 ал.3 ТЗ , ответникът не е уведомил своевременно за обстоятелството, че считано от 03.01.2012 г. е станал член на Съвета на директорите на [фирма] , а от 06.11.2012 г. и негов изпълнителен директор. По отношение неправомерно поведение на ответника се сочи нареждането на преведената над договореното сума от него, в качеството му на изпълнителен директор, както и че не е упражнил, но е и препятствал дружеството – ищец да осигури надлежен контрол върху изпълнението на договора, неуведомявайки го за преждепосочените обстоятелства.Ищецът твърди, че изпълнението на [фирма], като напълно безполезно, с оглед липсата на съответно качество, е приравнимо на пълно неизпълнение, поради което и се претендира вреда, съизмерима с платената за същото, договорена цена. В уточнително становище от 15.10.2014 г. ищецът е посочил , че вината на ответника се състои в това, че като член на СД на [фирма] и негов изпълнителен директор няма как да не е знаел за неизпълнението на същото дружество. Няма спор между страните, че ответникът е член на СД на ищеца в периода 30.08.2011 г. – 08.07.2014 г. и негов изпълнителен директор в периода 09.02.2012 г. – 03.01.2014 година.
Ответникът оспорва иска , вкл. наличието на всеки от елементите от фактическия състав на отговорността по чл.240 ал.2 ТЗ. Твърди, че качеството му член на СД и изпълнителен директор на [фирма] е публично достъпна информация, като подлежаща на вписване в Търговския регистър. Оспорва твърдението, че договорът за изработка на софтуеърна система за предприятието на ищеца не е изпълнен , както и че надплатената цена няма основание, за което се позовава на възникнали в хода на изпълнението допълнително необходими дейности, за които е и сключено допълнително споразумение от 18.07.2012 г. / към който момент ответникът вече е член на СД , но не и изпълнителен директор на [фирма] /. По същество ответникът счита, че претенциите на ищеца са претенции към изпълнителя [фирма] и не обуславят фактически състав на отговорността му като член на СД на дружеството – ищец. Счита, че съгласно чл.237 ал.4 ТЗ, писмено уведомление ,по смисъла на ал.3 от същата разпоредба, не е дължал, тъй като [фирма] и [фирма] не са дружества извършващи конкурентна дейност.
Първоинстанционният съд е уважил иска. За да отмени решението му и отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не се установява неизпълнение на договора от 02.11.2011 г. .Независимо от различието в наименованията на модулите, според спесификацията към сключения договор и тези на модулите в системата на ищеца, съдът е приел, че формалното различие не предопределя работоспособността на системата, изработката й е била надлежно приета и със системата се е работило през 2013 г.. Съдът е приел, че доколкото при възлагането не е зададена точната функционалност на информационната система , не може да се преценяват дължими различна степен на завършеност и качествени характеристики от тези, с които е предадена и практически функционирала. Поради това, че ищецът не е детайлизирал качествените си изисквания към системата, което е негово задължение по процесния договор / сключен от ответника като Председател на СД и от прокурист / , не може да се дължи сметка за неупражнена от ответника достатъчна грижа и контрол по отношение на изпълнението. Бездействието му да упражни по-голям от упражнения контрол не може да се прецени като противоправно. Неправомерното му поведение по отношение задължението по чл.237 ал.3 ТЗ – да уведоми ищеца за членството си в СД на дружеството – изпълнител и последващо качеството си на изпълнителен директор – не е в причинност с твърдяната вреда, а от това неуведомяване не се установява да е настъпила друга вреда. Наредените допълнителни плащания и приемането на изработеното са в изпълнение задълженията на [фирма], като възложител по договора за изработка, вкл. по допълнително споразумение от 18.07.2012 г..Само по отношение сключването на последното /към датата на сключване на договора за изработка ответникът все още не е член на СД на изпълнителя / съдът е приел, че като публично дружество, за [фирма] важат разпоредбите на ЗППЦК. Съобразно чл.114 ал.2 ЗППЦК, в относимата му към релевантния момент редакция / тук са посочени датите на констативния протокол за приемане изработеното от 28.03.2012 г. (?) и на допълнителното споразумение от 18.07.2012 г./ , за процесното споразумение / приемането на изработеното не е сделка / , предвид участие на ответника като заинтересовано лице , по смисъла на ал.5 на същата разпоредба, според съда, е следвало да се получи предварително одобрение от управителния орган на дружеството.Като извършено в нарушение на чл.114 ал.2 ЗППЦК, съгласно ал.10 на същата разпоредба, споразумението било нищожно. От този извод съдът е заключил, че за ищеца е възникнало правото да търси заплатеното / очевидно само това по допълнителното споразумение /, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД от дружеството – изпълнител по договора за изработка и само ако съществува пречка то да върне цената,при наличието и на останалите предпоставки по чл.240 ал.2 ТЗ , ответникът би могъл да отговаря за вреди, на основание същата разпоредба, във връзка с чл.237 ал.2 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,наред с поддържане нищожността на въззивното решение, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Предпоставка ли е за уважаването на иск по чл.240 ал.2 наличието на предишен неуспешен опит на ищеца да получи компенсация / обезщетение / поправяне на вредоносния резултат по д р у г р е д, преди ищецът да предяви иска по чл.240 ал.2 ТЗ срещу член на Съвет на директорите, причинил виновно вредите? ;2/ Носи ли член на СД отговорност по реда на чл.240 ал.2 ТЗ, ако дружеството не е потърсило преди това компенсация / обезщетение / поправяне на вредоносния резултат по д р у г р е д , преди да предяви иск по реда на чл.240 ал.2 ТЗ срещу този член на СД, причинил виновно вредите ? и 3/ Предпоставка ли е за доказването на вреди, по иск с правно основание чл.240 ал.2 ТЗ срещу член на СД , виновно причинил на дружеството същите поради сключване / изпълнение на задължения по нищожен договор / нищожно споразумение, наличието на безуспешно проведен от ищеца иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, срещу контрагента по нищожния договор / нищожното споразумение, за връщане на недължимо платеното по този нищожен договор / нищожно споразумение ? Въпросите са обосновани с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Всеки от въпросите изхожда от установеност на всички останали предпоставки за уважаване на иска по чл.240 ал.2 ТЗ, което не кореспондира с решаващите мотиви на съда.По начало и трите въпроса касаят съображенията за нищожност само на допълнителното споразумение от 18.07.2012 г. и нямат отношение към действителността на договора за изработка от 02.11.2011 г., респ. към сума, съизмерима с цената по същия – 108 000 лева. Но дори в хипотезата на нищожност на споразумението съдът не е приел, че неуспешното водене на иск за връщане на заплатеното по същото срещу [фирма] , на основание чл.55 ал.1 ЗЗД , би било достатъчно за уважаването на иска по чл.240 ал.2 ЗЗД, доколкото има отношение само към елемента „вреда”, ако не са доказани останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – противоправно действие / бездействие и причинна връзка между същото и вредата. Въпросите некоректно включват като доказано виновното поведение на ответника , отречено в решаващите мотиви на въззивния съд. По начало същите са формулирани като фактологични, предпоставящи отговор съобразно конкретната хипотеза, а не общоважим и еднозначен отговор по приложението на чл.240 ал.2 ТЗ. Първите два въпроса са несъответни на мотивите на съда, който не е разглеждал иска за връщане на даденото като друг процесуален ред за защита, спрямо който настоящият се явява субсидиарен, поради което същите са абсолютно неотносими. Дори да се приеме за правен третият, визиращ сочения от съда иск по чл.55 ал.1 ЗЗД като предпоставка за евентуално обосноваване на вреди,в случай на неуважаването му,същият не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Простото позоваване на нормата не удовлетворява изискването за обоснованост, която ,съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма , чието тълкуване предпоставя отговор на правния въпрос и което в съдебната практика е нееднозначно и противоречиво или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднакво тълкуване , но явяващо се неправилно, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Несъстоятелен е доводът за нищожност . Касаторът се позовава на датата вписана под „решение„ / 27.02.2017 г. /, вероятно като некореспондираща с датата на откритото съдебно заседание, в което са приключили устните състезания по делото, вписана в титулната му част / 27.01.2017 г./ – напълно обяснимо, тъй като по-късната е датата на обявяването му, съгласно чл.235 ал.5 ГПК, респ. входирането му под номер в регистъра на съдебните решения / чл.39 ал.1 т.10 от Правилник за администрацията в съдилищата /.Основания за нищожност на съдебните актове са посочени в ТР № 1/ 10.02.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, но визираното от касатора обстоятелство – непосочени в решението адреси на страните – не са сред същите .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49/27.02.2017 г. по т.д.№ 803/2016 г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: