О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 357/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ж” ЕООД- гр. С. срещу определение № 426 от 14.03.2008г. по ч.гр.д 1180/08г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение от 05.02.2008г. по гр.д.26067/07 на Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба – “Б” – ООД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил в сила определението на първоинстанционния – Софийски районен съд, с което е прекратено на основание чл.224, ал.2 ГПК, производството по образуваното пред него гр.д. 26067/07г. и е осъден ищеца – сега жалбоподател да заплати разноски в размер на 300лв. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в случая приложима е нормата на чл.95, ал.1 ГПК / отм./, с оглед наличие на висящ процес образуван по идентична със сезиращата съда искова молба, поради което повторно заведения иск подлежи на прекратяване.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане № 67/18.07.2008г. на Председател на І т.о. при ВКС и проведено производство по чл.275 ГПК- с повторно дадени указания за посочване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят е поддържал, че обжалва определението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото, като определението било неправилно, поради нарушение на материалния закон –чл. 281,т.3ГПК. Като съществен процесуалноправен въпрос е посочено, че обжалваното определение било в противоречие с императивната правна норма на чл.299, ал.1 ГПК, и са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Страната е посочила и материалноправен въпрос, формулиран отново с довод за незаконосъобразност на акта, а именно, че въззивният съд не бил взел предвид изложените в частната жалба обстоятелства за липсата на идентичност на исковете по гр.д. 19935/07г. и по гр.д. 26067/07г. и подробно е развито оплакване за неправилност на неговите изводи.
При тези фактически данни се налага извод, че жалбоподателя не е посочил основанието за приложно поле на касационно обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Общо формулираните доводи свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт, не съставляват съществени процесуалноправни, респективно материалноправни въпроси, които се дефинират като такива относими само към конкретния, решаващ извод на съда определящ постановения правен резултат. Извън това, сочената норма на чл.299, ал.1 ГПК е неприложима, тъй като предмет на инстанционен контрол е определение, постановено при действието на ГПК / 1952г./, който е определял и приложимия процесуален ред при процедирането на съда. Изложените доводи не обосновават и приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва нормата, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като двете предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В разглеждания случай, с оглед тази дефинитивност на соченото основание не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 14.03.2008г. по ч.гр.д 1180/08г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: