Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 12.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 95 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 17, ал. 1, т. 8 от закона за политическите партии.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3456/14.VІІ.2008 г. на З. Б. Б. от гр. С., ж.к. „М”-3, бл. 310, вх. 1, ап. № 32, подадена против решение на Софийския градски съд, ТК, Фирмено отделение, 7-ми с-в, от 10.VІІ.2008 г., постановено по ф. д. № 7509/1997 г., с което по партидата на политическата партия с наименование „З” в специалния регистър на СГС са били вписани следните промени: 1/ Вписване на нов устав на П. „ЗНС”, приет на извънредния й конгрес, проведен на 1 юни 2008 г., представляващ неразделна част от обжалваното регистърно решение; 2/ В. заличаването на досегашния състав на Постоянното присъствие на П. „ЗНС”; 3/ В. на ново Постоянно присъствие в състав: Председател С. П. Л. , зам. председател Б. Д. К. , зам. председател Е. Г. Ж. , орг. секретар Д. Й. Чукарски, В. Г. К. , Е. И. Каферинова, И. Г. С. , Р. М. Й. , П. В. П. , С. И. С. , Я. И. Х.
Единственото оплакване на касатора З. Б. Б. от София е за неправилност на атакуваното регистърно решение на СГС поради постановяването му в нарушение на ЗП. и действалият до извънредния конгрес устав на тази политическа партия. Инвокирани са доводи, че извънредният ХХХVІІ конгрес на П. „ЗНС” бил нередовно свикан и проведен, като по този начин било нарушено правото на глас на касатора, който бил лишен от възможността да участва във вземането на онези негови решения за промени, вписването на които е било допуснато с обжалваното решение на регистърния съд. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на своето оплакване и подкрепящите го доводи Б. е изложил и в писмени бележки по делото, изготвени от процесуалния му представител по пълномощие адв. Н от САК, в които претендира касиране на неправилното регистърно решение на СГС.
В съответствие с изискването по чл. 284, ал. 2 ГПК касационната жалба на Б. е приподписана от упълномощеният от него а. Н от САК, последната и негов съдебен адресат /по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК/, като по делото е приложено пълномощното й от 15.ІV.2009 г.
За удостоверяване наличието на членствено правоотношение между касатора Б. , от една страна, и П. „ЗНС”-от друга, е представен и приет по делото в заверено ксерокопие /съгласно чл. 32 от закона за адвокатурата/ един приходен касов ордер за платен от него членски внос за 2006 г., но в полза на политическата партия „Б” – р-н „С”, каквото е било предишното наименование на партията-ответник по касация до датата 31.VІІ.2006 г., видно от приложеното ф. д. № 7509/1997 г. по описа на СГС /стр. /.
Като ответник по касация политическата партия „З” е изразила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Л от САК становището, че настоящето производство по реда на чл. 18 ЗП. ще следва да се прекрати, тъй като касационната жалба е била подадена от нелегитимирано лице, т.е. такова, което реално не членува в партията. По реда на чл. 149, ал. 3 ГПК в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция е представена писмена защита по делото, изготвена от процесуалния представител на П. „ЗНС” адв. Л от САК.
Становището на Върховната касационна прокуратура, изразено от прокурор Р. , е за недопустимост на подадената от Б. касационна жалба, респ. за неоснователност на изложените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че жалбата на З. Б. Б. от София е постъпила в преклузивния срок по чл. 18, ал. 1 ЗП. и от външна страна тя изцяло отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съображенията на настоящия състав на ВКС за това, че тази жалба е процесуално допустима – като подадена от надлежна страна – са следните:
Наличието на многопартийна система в основата на демократичния политически живот на страната ни след 10. ХІ.1989 г., прокламирано с чл. 11, ал. 1 от действащата понастоящем Конституция на Република България, императивно налага отношение към организационния живот на партиите – от началото на процеса по тяхното учредяване и до момента на прекратяването им като юридически лица с корпоративно устройство, да могат да вземат само и единствено индивидуално членуващите в този род сдружения граждани с избирателни права по българското законодателство. Този извод се налага от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 и 11 ЗП. и § 2 от неговите Преходни и заключителни разпоредби досежно субсидиарното приложение на ЗЮЛНЦ. Всяко противно разбиране представлява тълкуване на специалния закон и Конституцията contra legem, което би имало за свой краен резултат дерогиране на принципа на политическия плурализъм. В конкретния случай касаторът З. Б. Б. от София надлежно е установил качеството си на действащ индивидуален член на политическата партия „З” с представеният от него приходен касов ордер /ПКО/ за внесен две години преди датата на подаване на жалбата му членски внос в полза на политическа партия с наименование „Б”, каквото ответната по касация действително е имала до 31.VІІ.2006 г. /Вж. Р. от 31.VІІ.2006 г. по ф.д. № 7509/97 г., стр. 117-119 от том 2-3./ Вярно е, че предшестващият по време последен вписан устав на П. „ЗНС” е предвиждал в текста на своя чл. 9, ал. 1, т. 2, че членственото правоотношение „се прекратява” при неплащане на членския внос „за повече от 6 месеца”, но последицата, която тази устав свързва с това неплащане съвсем не е автоматичното изключване на съответния неизряден индивидуален член на партията. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същия устав, актуализиран към датата 18 май 2006 г. /на стр. 21-31 от приложеното ф.д./, че прекратяването на членството в П. „ЗНС” по реда на чл. 9, ал. 1 „с изключение при изключване” /т.4 от текста на тази ал. 1/ се извършва от ръководството на местната земеделска дружба и се съобщава от същото на първото общо събрание на дружбата. При липсата на данни такова решение, имащо за свой предмет прекратяване членството на Б. в П. „ЗНС”, респ. на „Б”, каквото е било нейното предишно наименование към момента на издаване на представения по делото ПКО за внесен от касатора членски внос за 2006 г., негово индивидуално членство в ответната по касация партия не следва да бъде поставяно под съмнение. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че касаторът не се легитимира с членска карта по представения за констатация по делото от представителя на П. „ЗНС” ламиниран неин образец: със зелена четирилистна детелина на оранжев фон, носещ подписа на председателя й С. Л. Напротив, представеният приходен касов ордер, издаден, прошнурован в кочан с други ПКО и подпечатан от „Б” – р-н „С”, гр. С., на общо основание представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодно за издателя му /предшественик на ответната П. „ЗНС”/ обстоятелство, че е била приета сума като членски внос от лице, което към този момент е било в членствено правоотношение с тази политическа партия. От друга страна, няма данни по делото ответната по касация П. „ЗНС” да е прекратила впоследствие индивидуалното членство на касатора по предвидения в нейния устав ред.
Разгледана по същество касационната жалба на З. Б. Б. от София е изцяло неоснователна.
Ирелевантно за изхода на настоящето производство по чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗП. е обстоятелството, че постъпването на тази касационна жалба в пределите на установения от специалния закон /ЗПП/ преклузивен срок е било предшествано от подадена от Б. искова молба на датата 27 юни 2008 г. /с вх. № 1* по описа на СГС/ срещу ответник с наименованието „Б”-какъвто не съществува в правния мир и с правно основание на претенцията по: „чл. 25, ал. 4 и 6 ЗЮЛНЦ, във вр. § 2 от ПЗР на ЗПП”. Затова не подлежат на обсъждане всички доводи на касатора по т. 2 от жалбата му, основаващи се на този, създаден от него факт.
По т. 1 от касационната жалба:
Само наведените в този раздел от обстоятелствената част на касационната жалба конкретни доводи в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на регистърното решение, но не и допълнително инвокираните такива в писмените бележки на касатора по чл. 149, ал. 3 ГПК, са предмет на настоящето обсъждане. Това разбиране се налага по аргумент от текста на чл. 284, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 290, ал. 2 ГПК за изчерпателност при точното и мотивирано излагане на касационните основания.
В раздела за Общосъюзните органи действалият до ХХХVІІ извънреден конгрес на П. „ЗНС” неин устав /с последна редакция към датата 18 май 2006 г./ е предвиждал в своя чл. 18, ал. 3, че мястото за провеждане на извънреден конгрес, редът за избор на негови делегати и проектът за дневния му ред се обявяват от Управителния съвет най-малко 1 месец преди насрочената за провеждането му дата, като свикването му се обявява с писмена покана, съдържаща посочване на датата, мястото и проекта за дневен ред. Регистърният съд е могъл да констатира надлежното изпълнение на тези уставни изисквания от приложен по фирменото дело в заверено ксерокопие брой 12 (539) на излизащия всеки петък вестник „Н” от 21-27 март 2008 г., в който е било оповестено взетото на 15.ІІІ. с.г. решение на УС на П. „ЗНС” за свикването на този неин извънреден конгрес в зала № 3 на Националния дворец на културата от 10.оо часа на датата 1 юни 2008 г., когато и където той реално е бил проведен при обявения чрез вестника дневен ред. Поради това не може да се слуша довод от страна на очевидно дистанцирало се от съюзния живот лице /арг. чл. 8, ал. 3, т. 6 от Устава на П. „ЗНС/, че то не било уведомено за този конгрес и така не могло да присъства на него, да вземе участие при вземането на решения за промени, „вписването на които е допуснато с обжалваното съдебно решение” и че така в крайна сметка било нарушено правото му на глас в качеството му на член на ответната по касация политическа партия. Предходният й устав не е съдържал изискване, аналогично на регламентацията за свикване Общо събрание на ООД /чл. 139, ал. 1 ТЗ/, за персонална писмена покана, която да е получена от всеки един от многобройните индивидуални членове на П. „ЗНС”, а и от 27.ІІІ.2008 г., когато поканата на УС е била обнародвана в съюзния печатен орган на ответната по касация политическа партия и до датата на провеждане на извънредния й ХХХVІІ конгрес /1.VІ.2008 г./ е изминал период, чиято продължителност е повече от два пъти по-голяма от фиксираното в устава минимално темпорално изискване за законност на свикването на такъв /извънреден/ конгрес. В този смисъл правно несъстоятелни са доводите на касатора Б. за неучастие в конгреса „на народните представители, избрани с листата на П. „ЗНС”, обосновавани с аргументацията, че тази категория лица, които и без друго участват по право в конгреса, не били уведомени в 1-месечния срок по чл. 18, ал. 3, изр. 2-ро от Устава „с писмени покани с посочване на дата, място, и проект за дневен ред”. Дори участието на въпросните лица по чл. 18, ал. 4, т. 2 от устава да е било практически осуетено, това по никакъв начин не би могло да рефлектира върху правната сфера на касатора Б. – като индивидуален член на П. „ЗНС” и, в частност, то да може да се квалифицира като нарушаване на неговото „право на глас”.
Неоснователен е и доводът на касатора Б. в подкрепа на оплакването му за незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, според който регистърният съд бил игнорирал неспазването при провеждане на извънредния ХХХVІІ конгрес на П. „ЗНС” изискване за необходимия кворум при вземане на неговите решения – „противоречие с чл. 21, ал. 1 от Устава”. Цитираният текст от устава на П. „ЗНС”, действал към датата на провеждане на нейния ХХХVІІ извънреден конгрес, се отнася обаче до устройството на нейното 11-членно Постоянно присъствие: като висш изпълнителен орган на Управителния й съвет. При съобразяване на прогласения в § 2 от ПЗР на ЗП. във вр. чл. 27 ЗЮЛНЦ принцип на вишегласието при вземане на конгресните решения, ще следва да бъде изцяло споделена основаната върху писмените доказателства по фирменото дело /протокол от конгреса и списък на делегатите/ ключова констатация на регистърния съд, че след като от избраните на общинските делегатски събрания и участващите по право общо 881 делегати, реално регистрирани като присъстващи са били 667 от тях, извънредният ХХХVІІ конгрес на П. „ЗНС” действително е разполагал с необходимия кворум /50% + 1 = 441 делегата/ за вземане на валидни решения. Следователно последното извършено по партидата й вписване на промени по специалния регистър на СГС, съгласно изискването на чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗП. , е било напълно законосъобразно.
С оглед всичко изложено касационната жалба на З. Б. Б. от София ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея регистърно решение на СГС – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА регистърното решение на Софийския градски съд, ТК, Фирмено отделение, 7-ми с-в, от 10.VІІ.2008 г., постановено по ф. д. № 7509/1997 г., с което по реда на чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗП. са били вписани промени по партидата на политическата партия „З”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 95 по описа за 2009 г.