О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1052
София,23.09.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на петнадесети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дичева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 708/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
О. “. е подала касационна жалба срещу решение № V* от 9.01.2009 г. по гр.д. № 346 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, 5 състав , с което е отменено решение № 137 от 19.07.2006 г. по гр.д. № 439 от 2006 г. на Районен съд , гр. Н. и е уважен предявеният установителен иск за собственост на “В” Е. за правото на строеж върху изграденият дърводелски цех в общински УПИ * от кв.201 по плана на к.к.”С” . В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. Наведени са основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, ГПК като се подържа, че са налице всички хипотези на текста и че въззивният съд се е произнесъл по съществуването на правото на строеж без да изясни въпроса за законността на сградата, отстъпване на право на строеж и наличие на строителни книжа. Цитират се решения на Върховния касационен съд по посочените въпроси.
Ответника “В” Е. не е представил отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , като подадена в законният едномесечен срок от надлежна страна, като не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на О. “Н” не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице хипотезите на чл.280 , ал.1 от ГПК.
Въззивното решение е произнесено след решение № 445/08 от 23.04.2008 г. на ВКС, Пето отделение по гр.д. № 2* от 2007 г. , с което е отменено предходното решение на Бургаския окръжен съд и делото е върнато за ново произнасяне.
Бургаския окръжен съд е разгледал предявеният от “В“Е. установителен иск за собственост върху правото на строеж на придобита по реда на чл.30, ал.1 от ЗППДОБ обособена част от общински имот , представляваща дърводелски цех със застроена площ от 972 кв.м. , изграден в общинско място, заснето като УПИ * от кв.201 по плана на к.к.”С” с площ за мястото от 5 835 кв.м. Въззивният съд е намерил предявеният иск за основателен като е признал, че “В”Е. като правоприемник на “М & К “Е. е собственик на правото на строеж на посочената постройка, която е била закупена по реда чл.30, ал.1 от ЗППДОБ с договор от 31.07.1997 г., сключен с община “., тъй като същото представлява част от правото на собственост върху постройка при която собственика на земята е трето лице. Разгледано е твърдението за наличие на изключение по чл.120 от ППЗТСУ , но съдът е намерил, че в настоящия случай строителството на цеха не е допуснато като временен строеж. Изследван е въпроса за реализирането на дърводелския цех и е установено, че същия е изграден върху терен, който с генералния план , приет на 20.12.1969 г. по реда на ЗПИНМ е бил отреден за стопански двор на СП”К”, гр. Н.. Ц. е построен в периода 1988 г. до 1990 г. когато терена е бил държавен и е приет от комисия , с акт утвърден от председателя на ИК на ОБНС, гр. Н.. П. 1997 г. е бил одобрен кадастрален план, в който постройката е била заснета като “масивна сграда”. През 2001 г. е одобрен и нов ПУП , а през 2004 г. е направено изменение, в което не се предвижда запазването на цеха. Въззивният съд се е доверил на заключението, депозирано от в.л. Иванка Ф. Великова, която е посочила, че сградата е направена със стоманена конструкция, с пълнеж по стените от тухли , покрита е със стоманени ферми, с окачен таван от ПДЧ плоскости и под , реализиран от бетонови полета с пълнеж от тухли и циментова замазка. Това експертно мнение е мотивирало Бургаския окръжен съд да приеме , че не са касае до временен строеж , нито за преместваема постройка, а за масивно изградена сграда , която като реализирана върху чужд терен , имплицитно включва и правото на строеж върху него.
Освен това в съответствие с практиката на ВКС е посочил че съгласно чл.63, ал.2 ЗС вещното право на строеж възниква и в случаите когато собственикът на земята прехвърли на трето лице собственост върху сграда, без да прехвърли право на собственост върху идеални части от терена върху който е изградена.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като относимия към спорното право материално правен въпрос за съществуването и принадлежността на правото на строеж е решен в съответствие с практиката на ВКС , по този въпрос липсва противоречива практика на съдилищата и не се налага промяна на съществуващата практика по чл.67, ал.2 ЗС, което обуславя извода, че не са налице и хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допустимост на разглеждан на делото пред ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № V* от 9.01.2009 г. по гр.д. № 346 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, 5 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: