Решение №90 от 40359 по търг. дело №472/472 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
                                      
№ 90
 
София , 30,06, 2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни  две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                               ТОТКА КАЛЧЕВА  
 
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора  О. Станева   
изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Таня Райковска т. дело № 472/2010 година.
 
Производство по чл. 41 от Закона за политическите партии.
Образувано е по постъпила к. жалба на политическа п. с наименование “С”, гр. С. против решение на Софийски градски съд от 04.02.2010 г. по гр. д. 91/2009 г., с което по иск на Софийска Градска п. с правно основание чл. 40, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗПП е постановено разпускане на политическата партия.
В жалбата е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалноправните норми. Поддържа се, че в решението на СГС има технически неточности, с оглед последното вписване на промени по фирменото дело, както и несъобразяване с обстоятелството, че юридическото лице е било регистрирано по чл. 1, ал. 3 ЗПП и § 3 от ПЗР /редакция ДВ, бр.29/10.04.1990 г. – отм. ДВ, бр. 30/28.03.2001 г./ като сдружение, участващо в избори и не съставлявало политическа партия. Излагат се съображения за приложимост на текстове от ЗЮЛНЦ, предвид параграф 1 от ПЗР на ЗПП, в който се съдържало препращане за неуредените въпроси към ЗЮЛНЦ.
Представителят на В. к. п. поддържа становище за основателност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 1 ЗПП, във вр. с § 46 ПЗР на ГПК срещу решение, подлежащо пряко на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд в настоящия си състав по повод жалбата, и като взе предвид становището на представителя на В. к. п., намира за установено следното:
За да постанови разпускане на политическата п. на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗПП по иск на Софийска градска п. , Софийски градски съд е приел, че партията не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години.
Решението на Софийски градски съд, като краен извод е правилно.
Законосъобразен е изводът на Софийски градски съд за това, че с регистърно Решение № 1 от 27.07.1999 г. по фирмено дело № 8178/1999 г., Софийски градски съд е вписал в регистъра на политическите партии новоучредено юридическо лице с наименование ”С” със седалище в гр. С., което има статут на политическа партия. Вярно е, че в обжалваното решение не се упоменава последващо вписване на промени в регистъра на политическите партии – Решение от 22.05.2007 г., с което Софийски градски съд е вписал промени в представителството на политическата п. , в резултат на проведено заседание на Националния съвет от 11.11.2006 г., но този пропуск не се отразява на крайните изводи за наличието на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗПП.
Въз основа на приложен документ по чл. 37 от ЗПП първоинстанционният съд е установил, че за две последователни години не са били депозирани финансови отчети на ответника пред Сметната палата, каквото задължение е вменено на всички регистрирани политически партии въз основа на регламентацията на чл. 34 от ЗПП, във вр. с чл. 26 ЗСчетоводството. Неправилно е становището на жалбоподателя, че пред Сметната палата са били представяни счетоводни документи, макар и след законовия срок, тъй като в случая става дума за документи по повод извършван одит на финансовата дейност и управлението на предоставено имущество на всички политически партии, в това число и на визираната по-горе п. , която е използвала предоставен от държавата/общината офис-помещения.
Законовото задължение по отношение на партии за представяне на финансовите отчети за предходна календарна година е въведено през 2006 г. и няма спор, че подобни отчети юридическото лице не е представяло пред Сметната палата.
Не може да се сподели твърдението на жалбоподателя, че вписаното в регистъра на политическите партии през 1999 година юридическо лице с наименование “С” не съставлявало политическа п. , тъй като се считало за сдружение с нестопанска цел, поради което за него били приложими единствено съответните правила по ЗЮЛНЦ / § 1от ДР на ЗПП, ДВ, бр. 30/2001 г. – отм. ДВ, бр. 28/2005 г./. След като учредяването на юридическото лице и неговата първоначална регистрация е извършена пред 1999 година при действието на Закон за политическите партии /ДВ, бр. 29/10.04.1990 г. – отм. ДВ, бр. 30/28.03.2001 г./, дори и да се приеме, че става дума за организация по чл. 1, ал. 3 от ЗПП, то по отношение на същата се прилага § 6 от ПЗР /предишен § 3 – ДВ, бр. 87/1999 г./. Съгласно законовия регламент организациите и движенията, които не са партии, но желаят да участват в избори или в коалиции за избори, следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите и в този случай по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за политическите парии.
Позоваването на Закон за политическите партии /редакция ДВ, бр. 30/28.03.2001 г.- отм. с § 3 от ПЗР на ЗПП, ДВ, бр. 28/2005 г. в сила от 01.04.2005 г. е неточно, тъй като този нормативен акт би бил приложим, ако в периода му на действие са били заявени за вписване промени, по повод на които се обжалва съдебен акт на СГС или е предявен иск на посочено в закона основание, при който се преценява настъпването на определен факт, съобразно изискванията на материалния закон. Но дори и да беше приложим, смисълът на § 1 от ЗР на ЗПП, на който се позовава жалбоподателят, е препращане само към неуредените в закона въпроси към съответните текстове от ЗЮЛНЦ, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай, предвид основанието на предявения иск по чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗПП и пълнотата на законодателната уредба по отношение на политическите партии.
Неотносимо е и позоваването на § 2 от ПЗР на ЗПП /ДВ, бр. 28/2005 г./, тъй като препращащата към ЗЮЛНЦ норма визира само неуредените случаи, а подобна хипотеза отсъства в настоящото съдебно производство, тъй като уредбата на прекратяване на политическата п. , в това число и разпускането й, са изрично и подробно регламентирани.
Водим от изложеното, състав на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.02.2010 г. по гр. д. № 91/2009 г. на Софийски градски съд.
 
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top