Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
София 08.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора Станева
изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Таня Райковска т. дело № 607/2009 година.
Производство по чл. 41 от Закона за политическите партии.
Образувано е по постъпила к. жалба на политическа п. с наименование “Д”, гр. С. против решение на Софийски градски съд от 18.05.2009 г. по ф. д. № 67/2008 г., с което по иск на Софийска Г. п. с правно основание чл. 40, ал. 2, във вр. с ал. 1, т .3 и § 4, ал. 4 ПЗР на Закона за политическите парии, е постановено разпускане на политическата п. , ведно с последиците по чл. 42 от ЗПП.
В жалбата е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалноправните норми. Поддържа се, че след като жалбоподателят е подал искане до регистърния съд за вписване прекратяването на партията, поради саморазпускане, не би следвало по иск на прокурора да се постанови разпускане на партията. Излагат се съображения за неправилно приложение на ЗПП /ДВ, бр. 28/2005 г. вместо ЗПП /ДВ, бр. 29/1990 г./, действал към момента на учредяване и вписване на юридическото лице.
Представителят на В. к. п. поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 1 ЗПП, във вр. с § 46 ПЗР на ГПК срещу решение, подлежащо пряко на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд в настоящия си състав по повод жалбата, и като взе предвид становището на представителя на В. к. п., намира за установено следното:
За да постанови разпускане на политическата п. на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗПП по иск на Софийска градска п. , Софийски градски съд е приел, че партията повече от пет години от последната съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове, предвид представените бюлетини на ЦИК за времето от 2003 година до 2008 година.
Решението на Софийски градски съд, като краен извод е правилно.
Законосъобразен е изводът на Софийски градски съд за това, че депозираните молби по фирменото дело на политическата п. не обуславят задължение за съда в исковото производство да спре последното и да изчака представяне на доказателства по регистърното производство, за да се впише заявено обстоятелство. Основанията за спиране на исковото производство са регламентирани в чл. 229 ГПК и в случая нито е било отправено искане от страна в процеса за спиране, нито е имало основание за такова спиране.
В кориците на приложеното фирмено дело е подшита молба от представляващия политическата п. с дата 29.06.2007 г. с искане за вписване прекратяване на юридическото лице, поради взето решение за саморазпускане от ръководен орган, без да се посочи дата и година и без прилагане на доказателства в тази насока. Тази молба е оставена без движение от СГС с конкретни указания, и заявителят е следвало да отстрани недостатъците, за да бъде вписано към релевантния момент прекратяването на партията на визираното по-горе основание. Охранителното производство, регламентирано в Г. VІ на ГПК е подчинено на процедурни правила, отличаващи го от исковия процес и в конкретната хипотеза не би било възможно спиране на исковото производство, поради висящност на охранителното. Не представлява саниране и обстоятелството, че жалбоподателят е представил в исковото производство писмени доказателства, относими към охранителното, предвид различния им характер и произтичащите от това правни последици.
След като СГС е сезиран на основание чл. 40, ал. 2 ЗПП с иск от прокурора, правилно съдът е разглеждал въведените в исковата молба факти, относими към основанието за разпускане по чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП и се е произнесъл именно по въведените в исковата молба обстоятелства, а не, както счита жалбоподателят, по фактите, поддържани от него за саморазпускане по чл. 38, т. 3 от ЗПП.
Неоснователно е и изложеното от касатора твърдение за неправилно приложение на материалния закон. Вярно е, че политическата п. е била вписана през 1990 година и приложимият закон към момента на регистрацията по фирменото дело е бил действащият ЗПП /ДВ, бр. 29/10.04.1990 г./. При предявен иск по чл. 40, ал. 2 ЗПП съдът е преценявал относимостта на фактите към изискванията на ЗПП /ДВ, бр. 28/2005/ и в частност § 4 от ПЗР, имащ предвид регистрираните преди влизане в сила на закона политически партии, пред каквато хипотеза сме в настоящия случай.
Водим от изложеното, състав на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.05.2009 г. по ф. дело № 67/2008 г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: