Решение №138 от по търг. дело №702/702 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
Решение по т.д. № 702 / 2010 г. на ВКС,Търговска колегия, І-во отд..
Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
С. 27.10.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.

при секретаря К. Атанасова
и в присъствието на прокурора Р.
изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Таня Райковска т. дело № 702/2010 година.

Производство по чл. 18 от Закона за политическите партии.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Т. Г. Г., като председател на политическа П. с наименование “З. П. – Б. зелени”, гр. С. против решение на Софийски градски съд от 02.07.2010 г. по ф. д. № 575/1990 г., с което е отказано вписване в регистъра на политическите партии при СГС по партидата на политическата П. на промени в седалището, в Устава, нов персонален състав на органите и в представителството, приети на петия извънреден конгрес на П.та, проведен на 28.08.2009 г.
В жалбата е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, необоснованост и неправилно приложение на материалноправните норми.
Инвокират се доводи, че в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е следвало да даде указания на молителя за доказване на всички обстоятелства и за представяне на доказателства, свързани със свикването и провеждането на конгреса. Сочи се, че съдът не е съобразил процесуалното правило на чл. 124, ал. 4 ГПК, свързано с оспорване на доказателствата, както и на приложението на текста на чл. 183 ГПК, въвеждащ възможност за задължаване на определено лице да представи определено доказателство.
Подробно са анализирани всички представени по делото от страна на заявителя доказателства, твърди се тяхната автентичност и изчерпателност и се поддържа необоснованост на съдебния акт. Въвежда се оплакване, че мотивите на решението са вътрешно противоречиви и сочат на необоснована преценка на доказателствата по делото и се навеждат доводи за това, че документите, които са били приложени при предходна съдебна регистрация по повод промени на Устава и персоналния състав на органите на П.та в резултат на решения на четвърти извънреден конгрес на П.та, не са били правилно преценявани.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от заявителя и от процесуалния му пълномощник адв. Н.. Представени са и писмени бележки в защита на изложените подробни оплаквания.
Представителят на В. касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата, като обосновано се сочи, че не са налице нарушения на процесуалните норми и на материалния закон. Поддържа се, че съдът е дал подробни указания какви доказателства да се представят, и след като същите не са били изпълнени, то от така представените доказателства не може да се направи извод за законосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на конгреса, съобразно нормите на вписания Устав. Аргументира се, че липсват доказателства за членската маса, за броя на първичните партийни организации, за инициативата за свикване и адресирането й до съответния орган по Устава, за отсъствие на доказателства за спазване на квотите за представителство и процедурата по чл. 50, ал. 1 от Устава.
Върховният касационен съд в настоящия си състав по повод жалбата, и като взе предвид становището на представителя на В. касационна прокуратура, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 18, ал. 1 от З. от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да откаже вписване на исканите обстоятелства, СГС е приел, че заявителят не е доказал, съобразно изискванията на устава /чл. 50, ал.1/ спазването на съответната процедура по свикване на конгреса, в това число и досежно конституиране по искане на 1/3 от членовете и вземане на решение от НКС с необходимото мнозинство /чл. 42, ал. 4 от Устава/ за свикване на най-висшия форум. Изложени са съображения за недоказаност на факта, че искането за свикване е било направено от поне 1/3 от партийните организации, като се маркира, че подписката съдържа обозначение и подписи на физически лица, за които няма данни, че те представляват съответните териториални организации.
Според регистърния съд, представените документи – списък на членовете и протоколи на ППО не са оформени по надлежния ред, тъй като не съдържат подписи на посочените в решението лица, удостоверяващи съответните факти, съдържащи се в тях, съобразно регламентацията на вписания Устав /чл. 21 и чл. 50/. Съдът е счел, че от представения протокол на НКС не може да се установи наличие на кворум за заседанието, съобразно чл. 46, ал. 4 от Устава, а отделно от това, неизяснен е останал въпросът за определяне квотите на представителство за участие в конгреса, който е извънреден /чл. 50, ал. 3 от Устава/, както и за актуален списък с членовете на П.та, и относно доказателства за проведени съобразно Устава заседания на общинските конференции с избраните на тях делегати.
При така установената фактическа обстановка, СГС е заключил, че уредената в Устава, вписан с Решение от 17.02.2009 г. на СГС, процедура по свикването на извънреден конгрес на политическата П. не е спазена, тъй като не е доказано изпълнение на изискванията на чл. 50 от Устава, и поради неустановяване на легитимността на делегатите, присъствали и участвали в процесния извънреден конгрес, не може да се приеме, че конгресът е взел валидни, съобразно чл. 50, ал. 3 и чл. 51 от устава решения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията за порочност на обжалваното регистърно решение, дължаща се на допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 533 от ГПК съдът е длъжен да провери дали са налице законовите предпоставки за вписване на исканите обстоятелства. Регистърната проверка има за цел да предотврати незаконосъобразните и неистински вписвания и се отнася до това дали е налице законосъобразно свикване и дали взетите решения, на преведения най-висш форум на политическата П., са съобразени със закона и устава на политическата П. относно процедурата по свикването и провеждането на конгреса.
В случая, става дума за съдебен контрол върху законосъобразността на свикването и провеждането на конгреса и на неговите решения, които съдът е длъжен да извършва служебно по силата на закона. Тъй като се касае до охранително производство, проверката, която се извършва от Софийски градски съд обхваща въпросите, от значение за решенията, досежно подлежащите на вписване обстоятелства: взети ли са тези решения от компетентния, съгласно устава и закона орган на П.та; спазена ли е процедурата за свикването, за провеждането на заседанието на съответния орган, относно наличието на кворум за провеждане на заседание на орган и на конгреса, и налице ли е съответното мнозинство при вземането на решенията, чието вписване се иска. Производството по вписване на политическа П. и на промените в регистрацията на вече вписана П. е едностранно, безспорно охранително производство, поради което проверката следва да бъде извършена въз основа на представените от молителя писмени документи, придружаващи заявлението за вписване на промените. Въпреки дадената му възможност, с оглед изрично направените възражения от страна на Прокуратурата в съдебно заседание на 12.05.2010 г., счетени от регистърния съд за основателни, молителят не е ангажирал доказателствата, установяващи редовността на проведения пети извънреден конгрес и валидността на взетите от него решения, подлежащи на вписване по реда на чл. 17 от З..
Видно от протокола от съдебното заседание пред СГС, съдът, мотивирайки се с предоставената му от чл. 533 ГПК възможност подробно в единадесет пункта е маркирал какви доказателства би следвало най-общо да се представят в производството по молбата за вписване на исканите промени. Указанията на съда, предвид правомощието по чл. 533 ГПК, са достатъчно ясни, подробни, дори и изчерпателни, тъй като не само са цитирани обстоятелствата, които подлежат на установяване, но и съответните текстове от устава, свързани с доказване на определени изисквания по отношение на инициативата за свикване на форума, самата процедурата по свикване на органите, компетентни да насрочат извънреден конгрес и за представяне на такива писмени доказателства, които е следвало да се приемат от съответните органи и съставляват вътрешни правила за работа, които не би могло да се намират в кориците на делото /Правила за организация на дейността на НКС, съобразно чл. 46, ал.2 от Устава/.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на доказателства за спазена процедура по свикване на извънреден конгрес, предвид конкретното съдържание на чл. 50, ал. 1 от вписания и действащ към релевантния момент Устав на политическата П..
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от приложената по делото подписка не би могло да се направи категоричен извод за това, че същата изхожда от съответния брой /повече от 1/3 / от първични партийни организации, тъй като съдържа подписите и имената на членове на П.та, за които не би могло да се приеме, че представляват първични партийни организации, предвид представен незаверен препис от списък на териториалните организации /чл. 17, ал. 4 от Устава/ и непълнота на представените протоколи на първичните партийни организации /чл. 21 от Устава/. Правилно е прието, че подписката не съдържа данни за момента на съставянето й, на предоставянето й на съответния орган на П.та – в случая НИС или НКС, а последното следва да бъде удостоверено по надлежния ред от входящо деловодство на политическата П., за да се направи преценка за надлежното сезиране на посочените от Устава компетентни органи на юридическото лице – НИС и НКС със съответното искане, както и с факта за възможността за включване в дневния ред на заседанието на съответния орган на искането за свикване на конгреса и точките от дневния му ред или за отклоняването на това искане.
Протоколът на НИС не съдържа информация в тази насока, и след като от представените и обсъждани от съда писмени документи е видно, че първото възможно заседание на НИС /12.06.2009 г./ не е било проведено, поради отсъствие на кворум, то не би могло да се приеме, че подписката евентуално е внесена и разгледана, и съответно одобрена или отхвърлена на това заседание, за да се проследи последователността при свикване на извънреден конгрес при хипотезата на чл. 50, ал. 1 от Устава.
Не би могло да се възприеме твърдението в касационната жалба, че начинът на входиране на подписката с искане за свикване на извънреден конгрес била сходна с тази на книжата в съдебното деловодство. Съдилищата действат съобразно нормативните изисквания, свързани с точно регламентиране на начина на депозиране на молби и жалби чрез службите в съответните съдилища или по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК, докато политическата П., като юридическо лице сама определя начина на организиране на своята вътрешна дейност, в това число и начина на обработване на постъпващите и на изходящите документи. При положение, че политическата П., като юридическо лице участва в политическия живот на страната, в това число и в избори, то същата при осъществяване на контакти със съответните институции следва да организира по убедителен начин своето деловодство в това число и да удостовери по надлежен ред входирането, съответно извеждането на кореспонденцията, както с тези институции, така и по отношение инициативите на своите членове.
В случая, в Устава на П.та /чл. 50, ал. 1/ се допуска свикване на извънреден конгрес по искане поне на 1/ 3 от партийните организации и е посочен адресатът на това искане – НИС. Поради това, заявителят следва да удостовери по надлежния ред постъпването на подписката именно при този адресат, както и фактите, свързани с другите две предвидени възможности- отсъствие на заседание повече от месец от постъпването, както и неразглеждане на постъпилото искане на първото заседание след постъпването му, за да се обсъжда следващата възможна хипотеза на свикване от друг орган на П.та – НКС.
Неоснователно е подробно изложеното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на процесуалната норма на чл. 146, ал. 2 ГПК. Според съдържанието на чл. 540 ГПК приложимостта на правилата на исковото производство спрямо охранителното е възможно, но същото се извършва “съответно”, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 288 ГПК. Законът се ограничава да предвиди охранителната намеса на съда, но не урежда реда, по който тя следва да се осъществи, тъй като в случая влизат в действие общите правила на ГПК, без които би била налице празнота в уредбата. Понеже са общи и предпоставят празнота в уредбата, тези правила важат за съответното охранително производство, доколкото за него не са предвидени особени правила, отклоняващи се от общите.
Разглеждането на молбата за вписване на промени в регистрацията на политическата П., съобразно текстовете на З. се извършва в едностранно охранително производство, публично, с участието на прокурор. И по охранителните дела важи принципът на дирене на обективната истина, и предвид едностранния характер на производството, законодателят допуска служебно дирене на истината, намерило израз в текста на чл. 533 ГПК. В тази връзка, неоснователно е поддържаното от жалбоподателя, че регистърният съд е бил задължен по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на молителя да представи доказателства в изложената по-горе насока, свързани със свикването и провеждането на извънредния конгрес, след като е налице достатъчно подробно указание, съдържано се в цитирания протокол от съдебно заседание от 12.05.2010 г. Съдът е използвал предоставената му от закона възможност в чл.533 ГПК и обстойно е посочил обстоятелствата, които е следвало да бъдат доказани със съответните писмени доказателства. След като при охранителните производства няма насрещна страна и отсъства състезателност, молителят е този, който има интерес и е следвало да представи всички писмени доказателства, с които разполага, за да установи законосъобразност на процедурата по свикване на конгреса, както и законосъобразност при вземането на съответните решения от този най-висш форум.
В случая, за съда съществува законово задължение служебно да провери дали са налице условията за издаването на искания акт, като в рамките на неговата конкретна преценка е указването за представяне на доказателства, и преценка и на факти, непосочени от заявителя, което е било сторено от решаващия съдебен състав и не е налице нарушение на визираната процесуална норма на чл. 146, ал. 2 ГПК, която има само съответно приложение, предвид наличието на текста на чл. 533 ГПК и различията между исковото производство и охранителното.
Правно неиздържано е твърдението в касационната жалба за незачитане характера на представените протоколи от първичните партийни организации, които, според жалбоподателя, съставлявали “официални документи” по смисъла на чл. 179 ГПК, имащи обвързваща съда материална доказателствена сила, с която съдът не се бил съобразил. Официалните документи материализират изявления на орган на държавна власт в това му качество, и нито един от тези признаци не е налице по отношение на визираните протоколи на първични партийни организации на една политическа П. /ЮЛ/, а отделно от това, материализираните в тези протоколи изявления не са направени в държавноправно качество, т. е. при упражняване на държавноправна компетентност, а са свързани с вътрешното функциониране на юридическото лице.
Изложените аргументи са относими и към останалите оплаквания на стр. 11 – 15 от касационната жалба, съдържащи позоваване на незачитане характера на редица документи, които, според касатора, съставлявали “официални документи” по смисъла на чл.179 ГПК /списък на партийни организации, квитанции за платен членски внос, списък на делегати, протокол на мандатна комисия и пр./ Именно и поради това, неправилно е разбирането на касатора, че за регистърния съд е съществувало законово задължение да зачете материалната доказателствена сила на тези “официални“ документи.
Както беше вече посочено, проверката на основателността на искането за вписване на промени, които са настъпили във вече вписани обстоятелства за една политическа П. включва проверка дали обстоятелството, чието вписване се иска, подлежи на вписване и дали то се е валидно осъществило. Проверката на последното цели да предотврати вписване на ненастъпили или недействителни обстоятелства, чрез нея се обезпечава истинността на регистъра и се упражнява контрол за законосъобразност на актовете, чието вписване се иска. Затова, съдът при тази проверка, може по свой почин да взема предвид факти, релевантни за издаване на охранителния акт, макар и да не са изтъкнати от молителя.
В рамките на своите компетенции първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото от молителя доказателства, свързани с установяване на избор и участие на делегатите на извънредния конгрес и съответствието им с процедурните правила на вписания Устав. След като не са били представени протоколи от събранията на първичните партийни организации и общинските конференции, от които да се установи дали включените в представения списък делегати на петия извънреден конгрес са легитимни, не би могло на това основание, да се даде положителен отговор на въпроса за редовността на проведения на 28.08.2009 г. извънреден конгрес, и за валидността на приетите от него решения. Осъщественият от съда контрол за законосъобразност на взетите решения на проведения конгрес е в рамките на законово очертаните му компетенции, от които последният не се е отклонил, нито изводите на съда са необосновани, както поддържа жалбоподателя. Липсата на законосъобразна процедура по свикване на най-висшия форум води като логична последица и до незаконосъобразност на взетите решения от съответния форум.
Ирелевантно е позоваването на практика по конкретни дела от наказателен характер, предвид гражданскоправния характер на делото и приложимостта на нормите на ГПК, тъй като нито е налице игнориране на доказателства по делото, нито пък превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, както твърди жалбоподателя. Ако е считал, че е налице заинтересованост от страна на докладчика, молителят е следвало да упражни процесуалните си права по чл. 22 от ГПК, а не ръководейки се от мотивите на съдебното решение да излага в касационната жалба общи предположения за нарушения от страна на съдията на правната норма на чл. 12 от Хартата. Несъвпадането на правните изводи на решаващия съд с тези на молителя /жалбоподател/ не означава, че са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на съдията, за да се цитират текстове от НК и да се мотивират оплаквания и със съдебна практика по наказателни дела. Неотносимо е и позоваването на конкретна практика по чл. 6, ал. 1 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи, предвид позоваването на делото “Краска” и “Колоцо”, тъй като изискванията за справедлив процес, провеждан при участие на страните в съдебно заседание, и с тяхното изслушване и нарушаването им в конкретния случай, изобщо не са били релевирани в касационната жалба. По делото са проведени множество съдебни заседания с призоваване на молителя, с участието на заявителя и на неговия адвокат, както и с участието на прокурор, съобразно изискванията на чл. 16 от З.. Становището на прокуратурата, както пред първата инстанция, така и пред настоящата инстанция, е за отказ за вписване на заявените промени, съответно за потвърждаване на отказа, поради незаконосъобразност при свикване и провеждане на най-висшия форум на политическата П..
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се обсъждат множеството персоналните квалификации, съдържащи се в касационната жалба, за качествата на съдията, постановил съдебния акт, предмет на настоящото обжалване.
Неуместно е и позоваването на практика на Съда на европейските общности, тъй като конкретният казус не засяга въпроси за преценката за примат на общностното право над националното право.
Водим от изложеното, състав на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.07.2010 г. по ф. дело № 575/1990 г. на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: