О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
Гр.С., 20.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.946 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. В., [населено място], срещу решение №.650/4.12.14г. по г.д.№.1040/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО – с което е потвърдено решение №.1397/1.10.14г. по г.д.№.3230/14 на Русенски районен съд – с което предявените от нея искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ са отхвърлени.
Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че ищцата е била уволнена законосъобразно, тъй като се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена след отмяна на предходно нейно уволнение, след изтичане на срока по чл.345 ал.1 КТ. Посочил е, че в случая тя е узнала за влязлото в сила решение за възстановяване на работа преди получаването на съобщението по чл.345 ал.1 КТ – за което свидетелства платената от нея лично ДТ /на 4.03.14г./ за снабдяване с изпълнителен лист за пресъдените й съдебни разноски, и упълномощаването на адвокат два дни по-късно /на 6.03.14г./ за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране. Заключил е, че при тези обстоятелства не получаването на съобщението по чл.345 ал.1 КТ /на 27.03.2014г./, а узнаването за решението /на 4.03.14г./ поставя началото на срока по чл.345 ал.1 КТ – поради което и към датата, на която тя е заявила, че упражнява това свое право /1.04.2014г./, той вече е бил изтекъл.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания конкретизира, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. „При липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?”; 2. „Когато първоинстанционният съд не е изпълнил императивната разпоредба на чл.345 ал.1 КТ за изпращане на съобщение до възстановения работник, следва ли да се приеме, че заплащането на такса за изпълнителен лист не лично от работника или служителя установява по безспорен начин узнаването за положителното решение по иска с правно основание чл.344 КТ и че с това е изпълнена целта на императивната разпоредба на чл.345 ал.1 КТ?”. Уточнено е, че по първия въпрос разрешението е в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.298/28.04.10 по г.д.№.3972/08, ІV ГО, реш.№.440/10.06.10 по г.д.№.537/09, ІV ГО/, а вторият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос. Съгласно цитираната практика съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл.345 КТ и след получаването му от него започва да тече срока по чл.345 ал.1 КТ. При липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа. Приетото от въззивния съд по изведения материалноправен въпрос от значение за изхода на спора е в отклонение от цитираната по-горе задължителна практика. Изложеното обосновава допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК; касаторът не дължи ДТ /чл.83 ал.1 т.1 ГПК/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.650/4.12.14г. по г.д.№.1040/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: