О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 05.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 286/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане П. на Република България за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Х. окръжен съд № 316 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 455/ 2010 г. С посоченото решение е отменено решение на Свиленградски районен съд по гр.д.№ 261/ 2009 г., след което е постановено ново решение по същество, като са уважени предявените от В. А. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.2 ал.1 т.2 пр.2 от ЗОДОВ за сумата 6 160,19 лв – обезщетение за имуществени вреди и за сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение по сл.д.№ 181/ 2003 г. по описа на О. – Х.. За разликата до пълните предявени размери съответно от 8 000 лв и 5 000 лв исковите претенции са отхвърлени.
Въззивното решение е обжалвано само от П. и по отношение на осъдителната спрямо нея част. Следователно в частта, в която исковете са отхвърлени, това решение следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд, в противоречие[населено място] решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, приел, че прокуратурата отговаря за вредите, настъпили в резултат на незаконно действие или акт на администрацията – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа също и наличие на основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросът има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация В. А. А. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови същото, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление през октомври 2003 г., като наказателното производство е прекратено през 2007 г. За период от 16 месеца и 5 дни ищецът е бил отстранен от длъжност от ръководителя на администрацията, в която е служител. Отстраняването е мотивирано именно поради това, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение по следствено дело. Поради отстраняването, за период до възстановяването му на работа, ищецът е пропуснал да получи доходи от труда си в размер 6 160,19 лв. Търпял е и неимуществени вреди, състоящи се в причинени от неоснователното обвинение душевни страдания, които също следва да се обезщетят от прокуратурата, която е повдигнала незаконно обвинение, със сумата 2 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият правен въпрос за това, дали прокуратурата отговаря за вредите, настъпили в резултат на акт на администрацията, обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито пък има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност. Ако администрацията действа при условията на обвързана компетентност, административният орган не отговаря за вредите, които са настъпили в причинна връзка от това действие или акт. Тълкуването обхваща и процесния случаи, когато администрацията е принудена, поради повдигнатото обвинение, да отстрани временно от длъжност обвиненото лице. Това е така, защото заповедта за отстраняването е издадена на основание чл.100 ал.2 от ЗДСл, а в хипотезата на посочената норма органът по назначаването няма право да вземе друго решение – той е длъжен да отстрани обвиненото лице временно от длъжност. Отстраненият не получава възнаграждение за времето, докато трае отстраняването – чл.100 ал.3 от ЗДСл. В такива случаи, според тълкувателното решение, наличието на вреди от отстраняването се преценява при определяне на обезщетението, т.е. вредите подлежат на репариране и то именно от прокуратурата, а не от администрацията.
Наличието на практика по поставения въпрос, включително на задължителна такава, изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение могат да имат само въпроси, по които практика няма или има, но се нуждае от осъвременяване. При наличие на тълкувателно решение, такъв извод не може да бъде формиран, а доколкото обжалваният съдебен акт е съобразен със задължителното тълкуване на ВКС, то не са налице предпоставките за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Х. окръжен съд № 316 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 455/ 2010 г. в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: