3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №17/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба П на Р Б, представлявана от прокурора от А. п. – Варна, против въззивно решение №136/08.11.2010 г. по гр.д.№388/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение ответникът по иска – П на Р Б, представлявана от прокурора от А. п. – Варна, е осъдена да заплати на ищеца А. Д. И. от[населено място] още 2600 лева, а решението н останалата част, с която на последния са присъдени 5400 лева е оставено в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанието за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като материалноправните въпроси – негов предмет са решени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че е налице противоречие с ТР №1/04.01.2001 г. – т.19, съгласно което въззивният съд самостоятелно анализира отново събрания пред него и пред първата инстанция фактически доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и достига до свое собствено обосновано решение по иска. Освен това се излага, че е налице противоречие и с ППВС №4/23.12.1968 г. – т.11, като при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Сочи се, че в мотивите към решението на АС – Варна, съдът не е посочил конкретно тези обстоятелства както и значението им за определяне размера на неимуществените вреди, а посочените в решението обстоятелства са изброени бланкетно и формално, лишени от съдържание, а именно в какво се изразяват претърпените отрицателни последици в емоционалното и психическото състояние на ищеца. Твърди се, че относно определеният размер липсват мотиви по отношение на неговата справедливост, имайки предвид, че същата не е абстрактно понятие, а тя намира израз в паричен еквивалент и в тази връзка при нейното обследване и определяне не бива да остане изолирана от някои икономически критерии, като гарантиран минимален доход за страната и/или минимална работна заплата. Твърди се също така, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, а в конкретния казус ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем с внасяне в съда на обвинителния акт на 30.6.2004 г., а не от момента на разпит на уличено лице.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. Д. И., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че същото не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението представлява излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това следва да се добави, че въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №136/08.11.2010 г. по гр.д.№388/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: