3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №491/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата по исковата молба Г. Н. И. от[населено място], приподписана от адв. Г., против въззивно решение №246/05.5.2010 г. по гр.д.№59/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о. С посоченото решение е оставено в сила решение №335/20.12.2008 г. по гр.д.№686/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е развален сключения на 12.10.1998 г. между К. Л. И., от една страна, и Л. К. И. и Г. Н. И., договор за покупко-продажба на имот, подробно описан в решението, срещу задължение за издръжка и гледане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с обжалваното решение Бургаския апелативен съд е незаконосъобразно и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така, че с произнасянето по касационната жалба ВКС ще създаде една трайна съдебна практика, която ще доведе до точно прилагане на закона като по този начин ще допринесе и за развитие на правото.
В депозираното становище във връзка с касационната жалба се излагат съображения, че при разглеждане на делото пред първата инстанция, съдът е приел, че касационната жалбоподателка в настоящото производството е била редовно призована, тъй като призовките са връчвани на сина й С. И. и същият е отказал да ги получи, както и че делото е проведено без нейно участие. Сочи се, че въззивната инстанция не е анализирала събраните по делото доказателства, а при разглеждане на делото от нея по безспорен и категоричен начин е установено, че в продължение на десет години тя и бившият й съпруг – син на ищеца, са полагали необходимите грижи, а след развода с посоченото лице, ищецът е отказвал да приеме грижи от нея. Твърди се, че от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели се установява, че тя чрез трети лица е полагала грижи за ищеца – синът й С..
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – К. Л. И. и Л. К. И., не заявява становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и становището във връзка с касационната жалба намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението представлява излагане изцяло на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №46/05.5.2010 г. по гр.д.№59/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№4958/18.6.2010 г., подадена от ответницата по исковата молба Г. Н. И., приподписана от адв.Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: