2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 903 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя П. Д. Н., чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против въззивното решение без номер от 16 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1275 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила решение без номер от 15 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 3734 по описа на районният съд в[населено място] за 2007 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, защото неправилно съдът преценил размера на дължимите на ищеца суми, тъй като в тях са включени и данъци, които касаторът е заплатил на данъчните органи и втори път трябва да ги заплати на ищеца, а и върху тях са начислени лихви – определени са суми като данък общ доход, здравни осигуровки, данък обществено осигуряване и други данъци, които вече са били заплатени от касатора, а нетното възнаграждение на ищеца е от 624,44 лева; ищецът не е бил открит на адресите, описани в трудовия договор и допълнителните споразумения, като адрес липсва и в нотариалната покана; претенцията трябва да се уважи до 2497,74 лева, равно на нетното възнаграждение и не трябва да се уважава искането за присъждане на лихва за забава върху тази сума, тъй като касаторът не е изпадал в забава, а в забава е ищецът. В писмена молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – съдът не е направил разлика между брутно и нетно трудово възнаграждение и е определил суми, в които са включени данък общ доход, здравни осигуровки, данък обществено осигуряване и други данъци, които касаторът добросъвестно е заплатил на данъчните власти, а по силата на съдебното решение трябва да заплати на ищеца, което за касатора ще е заплащане втори път на същите суми и по въпроса за определянето на лихви, които трябва да се заплатят на ищеца съгласно решението на съда, въпреки, че тези суми са внесени в общинския и държавния бюджет и Н. и няма как да му се дължат.
Ответникът Т. А. М. от[населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че и в двете инстанции не са ангажирани доказателства за изплащане изцяло или частично на претендираната сума от 3480 лева, която е сума от неплатеното в срок основно месечно трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2004 г.; работодателят дължи на работника трудово възнаграждение съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор, а от доказателствата по делото се установява, че основната месечна работна заплата на ищеца е 870 лева; работодателят е длъжен да начислява дължимите съобразно нормативната уредба данъци и осигуровки, но законово дължимите данъци и удръжки се правят при изплащането на сумата, а не при присъждането й от съда; дължимата лихва е установена с експертно заключение; искът по чл. 221, ал. 1 КТ е основателен.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационният съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Макар касаторът да не е успял да формулира конкретни въпроси по посочения начин, то следва да се приеме, че първият от поставените въпроси може да се конкретизира по следния начин: дали размерът на удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО, както и други подобни задължения, се приспада от общо начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение. Съдебната практика по този въпрос вече е уеднаквена с постановяване на решение по реда на чл. 290 ГПК – в решение № 166 по гр.д. № 220 за 2009 г. на ІІІ ГО ВКС приема, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за получаване след приспадане на публичните държавни вземания, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или остатъкът след приспадане от него на публичните държавни вземания. Прието е още, че съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения в първия случай. В разглеждания случай въззивният съд е дал разрешение на поставения въпрос в синхрон със задължителното тълкуване, поради което не е налице основание за допускането на касационното разглеждане на спора по този въпрос.
Вторият поставен въпрос следва да се конкретизира по следния начин: дължат ли се на работника лихви за забава върху суми по плащания, в които са включени и публични задължения, ако публичните задължения вече са внесени в общинския, държавния бюджет и Н. от работодателя. Този въпрос несъмнено е обусловил в съответната част крайното решение на съда по дължимите лихви, но не може да стане основание за допускане на касационното обжалване в тази част на решението. Това е така, защото разрешаването му по различен начин от възприетия от въззивния съд такъв не би довел до различен изход на спора предвид заявените в касационната жалба недостатъци на решението в тази му част – касаторът твърди, че искът за забава изобщо е неоснователен поради забава на ищеца, а не твърди неправилност на решението във връзка с неправилно определен размер на обезщетението за забава.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 16 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1275 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: