3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1195/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. С., 08.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1195 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Л. С. срещу решение № 813 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 518/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която предявения от нея насрещен иск срещу И. И. С. е отхвърлен. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Е. Л. С. и И. И. С. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 1418 от 08.05.2009 г., поправено с решение от 15.01.2010 г., по гр. д. № 5224/07 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил предявения от И. С. срещу Е. С. и И. С. иск за премахване на постройки в съсобствения имот, представляващи офис. Отхвърлил е и насрещния иск на Е. С. и И. С. срещу И. С. за премахване на пристройка в съсобствения имот. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
За да потвърди решението в обжалваната му въззивният съд приел че строежът на ищеца бил незаконен, без строително разрешение и документация, нямало и съгласие на съсобствениците. Незаконността му обаче не била основание за събаряне. Между страните нямало реално разпределение на дворното място и всеки съсобственик можел да го ползува така, че да не създава пречки на останалите съсобственици. Построеното не смущавало правото на собственост на касатора, тъй като в по-голямата си част строежът представлявал преустройство на съществуващите в имота на ищеца постройки, а допълнителното построено антре не заемало значителна част от съсобственото дворно място по начин водещ на промяна на неговото предназначение.
Установено е, че страните са съсобственици на ПИ № 5 в кв. 382 по плана на[населено място]. В дворното място съществувала масивна жилищна сграда на два етажа, едноетажна масивна жилищна сграда и полумасивна стопанска постройка. Е. и И. Сидерови били собственици на 79/269 ид. ч. от дворно място и на втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, а И. С. бил собственик на 83/269 ид. ч. от дворно място, на масивна жилищна сграда заедно с ? ид. ч. от навес и от тоалетна и на масивно жилище, с ? ид. ч. от навес и от тоалетна. С договор от 1977 г. праводателите на страните постигнали споразумение за общо ползуване на дворното място. През 2000 г. И. С. извършил преустройство на съществуващите помещения – кухня, навес и тоалетна в масивна пристройка. Според техническа експертиза, постройката на ищеца в основната си част представлявала преустройство на съществуващи постройки. Ответниците по първоначалния иск също извършили преустройство, като стара паянтова постройка застроена на 10 кв. м., била преустроена в офис с площ 22.86 кв. м.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос следва ли да се премахне строеж който е незаконен, извършен е без строителни книжа и без съгласие на съсобственика. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В цитираното Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС е обобщена практиката по чл. 109 ЗС. С него е записано че е допустим иск по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот, за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в нарушение на действуващи разпоредби и че съдилищата са компетентни да разрешат спор дали строежът подлежи на премахване. Въззивното решение не противоречи на тълкувателното решение, тъй като съдът е разгледал иска по същество и с оглед фактите по делото е преценил че строежът не подлежи на премахване, въпреки че е незаконен, тъй като не се създават пречки за ползуване на съсобствения имот.
Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. По формулирания въпрос съществува практика на ВКС, постановена в производство по чл. 290 и сл. ГПК, на която въззивното решение не противоречи. Както е прието в решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/09 г. на ВКС II ГО, след като съществуването на незаконните постройки в съсобственото дворно място не накърнява правата на другите съсобственици и не противоречи на установения режим на ползване на имота, то петиторната защита по чл. 109 ЗС е неприложима. В решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/09 г. на ВКС I ГО също е прието, че самият факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. Затова цитираните решения № 1506 от 09.02.1993 г. по гр. д. № 1364/92 г. на ВС ІV ГО и № 20 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 6259/07 г. на ВКС IV ГО не са основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 813 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 518/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: