О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
С. 11.04.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1323/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], приподписана от пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение от 15.04.2010 г. по гр. дело № 2795/2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 14.07.2008 г. по гр.дело №27534/2007 г. на С. районен съд и касаторът е осъден да заплати на Т. И. Д. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 7 209 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка от 30.10.2000 г. за предаване на гараж в напълно завършен вид и снабдяване с акт обр.16 в срок до 30.09.2001 г., изразяващи се пропуснати ползи от отдаването му под наем за периода 01.10.2004 г. – 01.01.2007 г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 162.51 лв. – лихва за забава за периода 27.09.2007 г. – 22.11.2007 г.. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска не е изпълнил задължението си по предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка от 30.10.2000 г. за предаване на гараж в напълно завършен вид и снабдяване с акт обр.16 в срок до 30.09.2001 г., поради което на ищеца трябва да бъдат присъдени претендираните вреди като пропуснати ползи.
Ответникът по касационната жалба Т. И. Д.,[населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправния въпрос, може ли купувачът по договор за покупко-продажба, който не е изплатил договорената цена, да претендира заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не е посочена и представена такава практика.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2010 г. по гр. дело № 2795/2008 г. на С. градски съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. П. от касатора въпрос не обуславя крайното решение, тъй като ответникът – касатор не е направил възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД, а и по делото е установено по безспорен начин плащането на договорената цена от ищеца. Ето защо повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2010 г. по гр. дело № 2795/2008 г. на С. градски съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], да заплати на Т. И. Д.,[населено място], 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.