Л Е Н И Е
N 349
гр. София, 12.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1527/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. С. Р., В. С. К., Л. Спазова Д., С. С. З. и К. С. З. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г състав от 04.12.2009г. по гр.д.№ 1818/2008г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.2 и 3 ГПК, към нея има приложение по чл.284 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Р. Г. П. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Писмен отговор са подали и Ц. П. Т. и Ж. Т. Т., които също считат, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 58 състав от 21.09.2007г. по гр.д.№ 2470/2000г. по извършване на делбата, с което неподеляемият недвижим имот – апартамент в[населено място], № 58 ет.5, [улица] вх.Б, кв.”Г. М.” е поставен в дял на основание чл.288 ал.3 ГПК /отм./ на Р. Г. П. с парично уравнение на дяловете на съделителите Ц. П. Т. и Ж. Г. Т.. Първоинстанционното решение е отменено в частта за сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители, конституирани във втората фаза на делбата , които се изключват от наследяване от наследницата по завещание на С. З. – брат на общата наследодателка.
В изложението за допускане на касационното обжалване е посочено, че същественият материалноправен въпрос е този, който е от значение за изхода на делото и по който съдът следва да се произнесе. Той е решаван противоречиво от съдилищата в страната, тъй като видно от самото решение в практиката съдилищата различно тълкуват правата на универсалните наследници , такива по закон и наследниците по завещание, чието наследяване не е универсално. Касаторите се позовават на втората и третата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК, а именно че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който на първо място е решаван противоречиво от съдилищата, защото въззивният съд не е изложил никакви конкретни аргументи за да обоснове изведената фактическа обстановка и на следващо място е от значение за точното прилагане на закона. Конкретният , спорен по делото въпрос , който е обусловил изводите на съда, за да бъде отречено наследственото качество на касаторите не е посочен. При чисто теоретичното изложение за приложното поле на касационното обжалване , той не може дори да бъде изведен, а и съгласно т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК ВКС не е длъжен и не може да го формулира сам , което произтича от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо поради непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответниците имат право на разноски, те са ги поискали, но не са представили доказателства, че такива са направени , поради което не могат да бъдат присъдени.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г състав от 04.12.2009г. по гр.д.№ 1818/2008г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: