3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 12.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №140/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. З. А. – М., процесуален представител на С. И. Г. от [населено място], област М., срещу въззивно определение от 19.01.2011 год. по ч.гр.д. № 13/2011 год. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено определение от 01.11.2010 г. по гр.д.№16/2010 г. по описа на Районен съд – Монтана, е оставено без уважение искането на адв. З. А. – М., като пълномощник на С. И. Г. за допълване решението на районния съд в частта за разноските.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство с представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.11.2009 г. липсват данни за извършени от страната разноски за адвокат, а представеното пълномощно и договор за правна защита от 30.3.2010 г. е представено на 19.7.2010 г., след деня на приключване на устните състезания – 28.5.2010 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съгласно чл.329, ал.1 СК съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния за разстройството на брака или недобросъвестния съпруг. Твърди се също така, че разноските своевременно са поискани в последното съдебно заседание в размер на 500 лева. Като основание за допускане на въззивното решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – А. А. Г., не заявява становище в настоящото производство.
За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното:
Първият от поставените въпроси се отнася до възлагане на разноските при развод, съгласно чл.329, ал.1 СК. По този въпрос съдът не е изложил изводи, които да противоречат на визираната правната норма. Поради това по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По въпроса за своевременното заявяване на разноските е налице въпрос, но изводите на въззивната инстанция сочат на точно приложение на закона. Нормата относно заявяването на направените от страните разноските, а именно до приключване на устните състезания в инстанцията, е ясна и не се нуждае от специално тълкуване. Както в сега действащия ГПК, така и в отменения, практиката на съдилищата по този въпрос е безпротиворечива.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение и по този въпрос не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 19.01.2011 год. по ч.гр.д. №13/2011 год. по описа на Окръжен съд – Монтана, по подадена от адв. З. А. – М., пълномощник на С. И. Г., частна касационна жалба, вх.№А-239/14.02.2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: