О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр.С., 20.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 208/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на [фирма] срещу определение на Р. окръжен съд № 66/ 20.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 14/ 2011 г., с което е потвърдено разпореждане на Р. районен съд от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 6131/ 2010 г. С първоинстанционният съдебен акт на частния жалбоподател е върната предходна негова частна жалба срещу разпореждане за връщане на жалба.
Жалбоподателят поддържа, че определението на окръжния съд е незаконосъобразно, тъй като подаването на жалбата било просрочено само с един ден и следвало да се отчете, че е станало неволно. Според него съдът не трябва да отказва разглеждането на споровете по същество, когато закъснението за подаване на жалбата е минимално. Моли да бъде дадена възможност за това, като определението за връщане на частната жалба бъде отменено.
Ответната страна – В. С. С. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Частният жалбоподател се явява ответник по делото, в първата инстанция исковото производство е приключило с решение, уважаващо предявените срещу него искове. У. на [фирма] е депозирал въззивна жалба срещу решението на 01.02.2010 г., която поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, е върната с разпореждане от 29.04.2010 г. Ответникът е обжалвал и това разпореждане, но частната му жалба (вх.№ 24590/ 17.05.2010 г.) също е върната (с разпореждане от 09.06.2010 г.) поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса по нея. Срещу разпореждането от 09.06.2010 г. е подадена нова частна жалба (на 22.06.2010 г.), която обаче е просрочена, тъй като срокът за подаването й е изтекъл на 21.06.2010 г. Затова с разпореждане от 28.10.2010 г. и тази частна жалба е върната на подателят й. Определението на окръжния съд, с което е потвърдено това разпореждане, се атакува в настоящето производство.
Касационното обжалване на това разпореждане не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос подлежи ли на разглеждане по същество жалба, чието подаване е просрочено с един ден, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика (която не се нужда е от промяна), че процесуалните срокове са преклузивни и пропускането им има за последица погасяването на съответното процесуално право. То не може да бъде валидно упражнено повече, освен ако са налице основания за възстановяване на срока (каквито основания в хода на настоящето производство жалбоподателят не е излагал и не твърди). Без значение е дали срокът е пропуснат с едно денонощие или повече – правните последици от пропускът и в двата случая са еднакви.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Р. окръжен съд № 66/ 20.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 14/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: