О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.С., 26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 213/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на А. М. К. срещу определение на П. апелативен съд № 1603/ 16.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 1104/ 2010 г., с което е потвърдено определение на К. окръжен съд от 17.09.2010 г. за връщане на частния жалбоподател на искова молба, по която е образувано гр.д.№ 264/ 2010 г. Исковата молба е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите, констатирани с определение на окръжния съд от 03.08.2010 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като води до отказ от правосъдие по исковете му за претендиране на отговорност от държавата. Поставя процесуалноправният въпрос може ли съдът да изисква отстраняване на нередовности на исковата молба тогава, когато основанието и петитумът са достатъчно ясно изложени, според възможностите на ищеца. Счита, че не е имало основание за връщане на исковата молба и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
К. окръжен съд е постановил на 03.08.2010 г. определение, с което е констатирал нередовности на подадената от А. К. искова молба и е дал указания за отстраняването им. Съобщението с дадените указания и препис от разпореждането е връчено лично на ищеца на 11.08.2010 г. и в дадения от съда срок той е депозирал молба за отстраняване на нередовностите. Окръжният съд е счел, че изложените от ищеца обстоятелства, на които основава искането си, не могат да се подведат под никоя от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ. В този случай държавата носи отговорност по общия исков ред, а ищецът не е заплатил дължимите такси, макар да са му дадени указания за това.
С атакуваното в настоящето производство определение апелативният съд е потвърдил изводите на окръжния съд, тъй като правната квалификация на претенцията не следва от сочените от ищеца разпоредби, а от твърденията му.
Касационното обжалване на това определение не следва да бъде допускано, тъй като правните изводи на въззивния съд във връзка с квалифицирането на спорното право, са в унисон с утвърдената съдебна практика. Квалификацията се дава според твърденията на ищеца за правопораждащите факти, а не според сочената от него правна норма. При твърдения за вреди, които не произтичат от изрично визираните в закона действия на правораздавателните органи, искът не се квалифицира по чл.2 от ЗОДОВ и по такъв иск ищецът не се ползва от привилегията за внасяне на проста, а не на пропорционална такса. Що се касае до въпроса може ли съдът да изисква отстраняване на нередовности на исковата молба тогава, когато основанието и петитумът са достатъчно ясно изложени, според възможностите на ищеца, той не обуславя въззивното определение. Исковата молба е върната не само поради непълно изложени основание и петитум, а защото не е внесена дължимата държавна такса. Поради това повдигнатият от касатора въпрос няма значението по чл.280 ал.1 от ГПК и съгласно чл.274 ал.3 от ГПК обжалването не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на П. апелативен съд № 1603/ 16.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 1104/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: