6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 578
гр. С., 28.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя С. Ч. гр.дело N 1594 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. П. чрез адвокат Н. Н. С. срещу решение № 2132 от 21.12.2015 г. по гр. дело № 3162/2015 г. на Варненски окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 3982 от 14.10.2015 г. по гр. дело № 7256/2015 г. на ХVІІІ състав на Варненски районен съд и е присъдил в полза на въззиваемия разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 100 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение от 03.11.2014 г., като ищцата е заемала длъжността „Организатор търговска дейност” Н. 3343 3007, той и „преподавател” с Н. 23535001 с място на изпълнение – „Европейски център за образование и технологии”-В., както и че са спазени разпоредбите на чл. 192, ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при уволнението й по чл. 188, т. 3 КТ на 05.06.2015 г. В. съд е приел освен това, че е неоснователно оплакването на ищцата, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, преди да й бъде връчена заповед № 02-06/03.06.2015 г. на управителя на дружеството за дисциплинарно уволнение по чл. 188, т. 3 КТ. Спазването на чл. 192, ал. 1 КТ е мотивирано с издаване на процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ от лице с работодателски функции, овластено да налага дисциплинарни наказания. Изпълнението на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е обосновано в решението на въззивния съд с отговора на ищцата, обективиран в електронно писмо, в което същата е обяснила какво е направила с парите, предоставени й от работодателя за заплащане на наем, обещавайки да ги възстанови. Мотивирането на посочената заповед по реда на чл. 195, ал. 1 КТ е прието въз основа на преценка за отразяване на всички изискуеми елементи, формиращи съдържанието на акта по чл. 188, т. 3 КТ, а налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” е аргументирано с тежестта на нарушението по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ, както и с правилност на преценката относно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Недоказаността на твърдението за прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ е мотивирана в обжалваното въззивно решение с писмото на ищцата, в което тя е отхвърлила предложението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но не е направила изявление по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два въпроса, квалифицирани от жалбоподателката, като процесуалноправни: „Допустимо ли е обосноваване на решението въз основа на доказателства, които не са приети от съда в първото и единствено съдебно заседание по делото, без да е представен писмен отговор от ответника, в случаите, когато делото се разглежда по реда на бързото производство?” ; „Допустимо ли е въззивният съд да приема писмени доказателства, които ответникът е могъл да представи пред първоинстанционния съд, и въз основа на които да постановява своето решение, когато делото се разглежда по реда на бързото производство ?”.
И двата въпроса са поставени, без посочване на доказателствата, които според жалбоподателката съдът не е приел в първоинстанционното производство, съответно доказателствата, които въззивният съд е приел във въззивното производство. По този начин въпросите не отразяват конкретните процесуални действия с осъществяването, на които касаторът свързва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва мотивиране на допълнителното основание по разпоредбата, чрез посочване от жалбоподателката на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която вече не е актуална предвид промяната на законодателството или обществените условия. Приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с разрешенията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС, т. 4. Мотивирането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора, неизпълнението на което води до липсата на предпоставки по нормата, а липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в конкретния случай има за правна последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
В приложението са поставени и въпроси, квалифицирани от страната, като материалноправни формулирани, както следва: „Спазена ли е процедурата по чл. 193 от КТ, ако работодателят е поискал обяснения с писмо по електронната поща, в което не е посочено във каква връзка и за какво нарушение се изискват обяснения от работника или служителя ?” ; „Липсата на дата или период на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание достатъчно основание ли е за нейната отмяна поради невъзможността за осъществяване на съдебен контрол по отношение на давностните срокове за налагане на дисциплинарното наказание ?”.
Първият от цитираните въпроси произтича от становище на жалбоподателката, без оглед на разрешенията, приети от въззивния съд. В неговото решение е изложено разбирането, че за изискването на обяснения по реда на чл. 193 КТ не е необходимо уведомяване на работника или служителя, че е инициирано дисциплинарно производство. Въпросът не отразява и друг извод на окръжния съд, а именно, че писмото на ищцата до управителя съдържа отговор на въпроса, както е направила с парите, предоставени й от работодателя. Въпросът произтича от становище на ищцата за непосочване в искането за обяснение на нарушението. За да релевират общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросите в приложението трябва да бъдат поставени въз основа на разрешения на въззивния съд. Въпроси, произтичащи от становище на страната, какъвто е цитирания по – горе въпрос не обуславят предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл са разрешенията в цитираното ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС.
Следващият въпрос, определен от жалбоподателката, като материалноправен е поставен отново с оглед на становище на ищцата за липсата на дата или период на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ. Разрешенията във въззивното решение са други, в тях е прието, че периода на нарушението е определен в заповедта за дисциплинарно наказание и това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е работодателят е отразил времето на нарушението. Освен това въпросът включва обстоятелства, по които въззивният съд не се е произнесъл, а и тези обстоятелства не са били предмет на спора – невъзможността за осъществяване на съдебен контрол по отношение на давностните срокове за налагане на дисциплинарното наказание при непосочване дата или период на нарушението. И двата въпроса, квалифицирани, като материалноправни, освен че не са въведени с оглед разясненията в ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС за поставяне на правни въпроси по приетите от въззивния съд разрешения, не са поставени във връзка с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подобно на процесуалноправните въпроси в приложението по материалноправните въпроси липсва позоваване на съдебната практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която вече не е актуална предвид промяната на законодателството или обществените условия. Не са изложени доводи от жалбоподателката и относно другата хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми при твърдение за липса на съдебна практика по приложението им. По всички поставени в приложението въпроси не са мотивирани допълнителни основания за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 955 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2132 от 21.12.2015 г. по гр. дело № 3162/2015 г. на Варненски окръжен съд, състав на гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. И. П. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 955 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: