2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
София, 14.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1253 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М., представлявана от законния си представител М. М., чрез адв. П. В., против въззивното решение № 415 от 19 април 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1023 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 55 от 2 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 195 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът е тълкувал представените доказателства едностранно и без съобразяване, че бащата на малолетната касаторка вече е притежавал пълномощно да управлява процесния автомобил и че според договора продажната цена е получена от продавача; опровергани чрез множеството писмени документи са твърденията на ищеца, че не знае български език и че не е давал съгласие за сделката; от издаването на фактурата в деня на сделката личи съгласието за сключването на сделката; нищожна би могла да е само тази част от договора, която касае назначаването на преводач в противоречие с правилата на ГПК и нотариалното удостоверяване не е нищожно, защото преводач не е бил нужен и назначаването на преводач не влияе на волята на страните и формата на сделката е спазена; съдът е пренебрегнал доводите и представените от касаторката доказателства; представената фактура е частен документ, изходящ от продавача и удостоверява стопанска операция; изводът на съда, че сумата по фактурата не е получена, е необоснован. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – въззивният съд е действал като контролноотменителна, а не като въззивна инстанция (противоречие с ТР № 1/2001 г. ОСГК); въззивният съд не е отговорил на наведените пред него доводи и възражения (сочи се определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК); необсъждането на доказателства в действителната им стойност е също в противоречие с посоченото ТР; съдът не е основал доводите си на доказателствата по делото и не е посочил кои обстоятелства е приел за установени (сочи се решение на ВКС); изводите на съда са направени в нарушение на процесуалните правила при непълно разясняване на фактите по спора (сочи се решение на ВКС); съдът е подбрал само доказателствата, които ползват тезата на ищеца и не е направил свои правни изводи (сочи се решение на ВКС); съдът в нарушение на практиката на ВКС не е посочил коя точно хипотеза на нищожност възприема въз основа на кои доказателства и какви са правните последици от това; макар част от договора да е нищожна, това не прави целия договор нищожен и съдът не е направил извод по този довод (сочи се решение на ВКС).
Ответникът [фирма], представлявано от управителя О. Х. Хаберщро, чрез процесуалния си представител адв. В. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В решението е прието, че при подписването на договора за продажба на МПС, за който е необходима писмената форма с нотариална заверка на подписите, нотариусът при осъществяване на своята удостоверителна функция е компетентен да извърши преценката относно необходимостта от назначаване на преводач, поради което е неоснователно твърдението, че това не е било необходимо, тъй като продавачът е знаел български език; в множество от приложените договори е отразено, че подписът е положен след превод на немски език, а останалите писмени доказателства не опровергават този извод, защото е възможно страната да се е запознала с тях с предварителен превод, а за друга част от документите пък не е необходима нотариална заверка; в процесния случай за преводач е била назначена майката на касаторката в нарушение на чл. 480, б. „в” ГПК, което е тъждествено на липса на преводач по смисъла на чл. 478 ГПК, което прави нотариалното действие нищожно, както и нотариалното удостоверяване е нищожно; поради нищожното нотариално удостоверяване формата за действителност не е спазена и договорът не е породил целените правни последици, което е довело до нищожност поради липса на форма; нищожното нотариално удостоверяване поради ненадлежен превод е равно на липса на подписи и на липса на надлежно изявено съгласие на страните за сключване на процесната сделка, което е довело до нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД; действителността на сделката не зависи от това дали е съставена фактура и дали има извършено плащане по нея; съставеното предходно пълномощно не е достатъчен аргумент за знанието у продавача за естеството на сделката.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. От посочената и представена съдебна практика обаче следва да се приеме, че се претендира и основанието по т. 2 на същия текст, тъй като решенията на състави на ВКС по отменения процесуален ред попадат в тази категория. На последно място, определенията на ВКС по реда на чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ГПК, поради което посоченото определение № 212 по т.д. № 249 за 2009 г. на ІІ ТО не може да се обсъжда.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторката не е успяла да постави правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Решаващите доводи на съда са свързани с цененето на доказателства във връзка с твърденията и оспорванията на страните по знанието на български език от страна на продавача по атакуваната сделка и оттам – по необходимостта да бъде назначен преводач за нотариалната процедура, по значението на определеното от съда като нищожно нотариално удостоверяване във връзка с предпоставките на чл. 26, ал. 2, пр. второ и трето ЗЗД, както и значението на съставена фактура и плащане по нея за действителността на атакуваната сделка. Касаторката обаче е избрала да концентрира твърденията си, без да формулира какъвто и да е правен въпрос, около допуснати от страна на въззивния съд процесуални нарушения, изразили се в липса на самостоятелна преценка на доводите и доказателствата по спора, липса на отговор на направените оплаквания, необсъждане на доказателства и непосочване кои се приемат за установени, неразясняване на спора, основаване на изводите на съда само на част от доказателствата. Извън тези оплаквания касаторката само е посочила, че съдът не е заявил какво приема относно твърденията за порок на сделката, нито защо приема, че при нищожност на част от договора, целият договор е опорочен. Явно е, че изложените твърдения по естеството си са касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд едва при евентуалното допускане на касационното обжалване.
Дори касаторката да не беше допуснала това смешение на основанията за допускане на касационното обжалване и касационните оплаквания и да беше поставила правен въпрос по обусловил изхода на спора извод на въззивния съд, то представената съдебна практика не би станала основание за допускане на касационния контрол на поддържаните от касаторката основания. Независимо от коректното цитиране на възприетите от касационния съд разрешения в представената съдебна практика, всъщност касаторката не е съгласна с конкретните изводи на съда по представените доказателства, което обаче по никакъв начин не води до извода за допуснати нарушения при цененето им, което би могло да стане основание за допускане на касационното обжалване. Така например въззивният съд е изложил съображения по представените доказателства и им е направил оценка и е дал отговор на сторените оплаквания чрез изводите си, посочил е изрично какво е значението на отделните групи доказателства и защо възприема даденото разрешение. Страните не са били възпрепятствани да представят необходимите им доказателства.
Същият е изводът и по отношение на последните две оплаквания от страна на касаторката – съдът е посочил изрично коя хипотеза на нищожност възприема и въз основа на кои доказателства, а несъгласието на касаторката с тях не е основание по смисъла на чл. 280 ГПК. С извода си за установената нищожност на нотариалното удостоверяване и обвързването му с посочените от ищеца недостатъци на атакуваната сделка, съдът е отговорил и на последния довод на касаторката във връзка със съображенията за ефекта на частичната нищожност върху целия договор.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 415 от 19 април 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1023 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: