ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 854
С.,22.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1166 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на РБ /П./ чрез прокурор в Апелативна прокуратура С. Б. С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 29.ІV.2010г. по в.гр.д. № 68/2010г.
Ответницата по касационната жалба Й. А. П. от С. в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският апелативен съд по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 04.ХІ.2008г. по гр.д. № 2942/2004г. в осъдителната му част за разликата над 7000лв. до 10000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Й. Ап.П. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика, ведно със законната лихва, считано от 22.Х.2004г., като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за присъдените 7000лв. обезщетение.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид образувано срещу ищцата дознание № 5114/2000г. за престъпление по чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК /съставяне на неистински официални документи – две скици/, по което е призната за невиновна с присъда от 01.ІІІ.2001г. по НОХД № 9401/2001г., потвърдена с решение на СГС от 26.І.2004г. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид накърняването на правата на чест, достойнство и добро име, предвидени в чл.32 ал1 от КРБ, че на ищцата е повдигнато обвинение за престъпление във връзка с изпълняваната от нея работа в качеството й на член специалист в Поземлена комисия [населено място], поддържано близо четири години, липсата на данни за търпяни мерки на процесуална принуда, че случилото се се отразило психически много зле на ищцата – по делото няма медицински данни, установяващи влошено здравословно състояние по повод наказателното производство, но е известно, че стресът отключва или задълбочава много заболявания. С оглед личността на ищцата, продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, в което е оправдана още на първа инстанция, че не е имало мерки за неотклонение и сериозен обществен отзвук, съдът е приел, че обезщетение в размер на 7000лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
В изложението на П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуален въпрос за определяне на неимуществени вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за приложението на чл.52 от ЗЗД съобразно т.11 от ППВС № 4/1968г. и т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК. Съществен е и материалноправният въпрос за определянето на размера на обезщетението и как се прилага общественият критерий за справедливост, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, които не са изтрадили трайни и единни критерии при определяне на обезщетението. Сочат се две решения на състави на ВКС /№ 35/26.І.2009г. по гр.д. № 6122/2007г. и № 26/04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 4724/2007г./ и едно на П. /№ 334/08.VІІ.2008г. по гр.д. № 262/2008г./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първият от поставените от касатора въпроси не съдържа конкретните обстоятелства, които според касатора въззивният съд не е взел предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. А това е пречка за преценка от настоящата инстанция дали такова процесуално нарушение е допуснато и дали то е от значение за изхода на спора.
По втория релевиран от касатора материалноправен въпрос следва да се посочи, че приложението на чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест за всеки отделен случай, а това обуславя различия в увреждането и в размерите на обезщетенията. Следователно е невъзможно да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до развитие на правото.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в, № 381 от 29.ІV.2010г. по гр.д. № 68/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: