2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
2
№ 395
2
София, 24.06.2011
2
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №362/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.З т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Д. П. – процесуален представител на ищеца С. К. от Щ., против въззивно определение №618/05.4.2011 г. по ч.гр.д.№907/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о, 8състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №16134/18.11.2010 г. по гр.д.№2266/2009 г. Софийският градски съд, г.о., 2-ри брачен състав, е прекратил производството по делото, по предявения от С. К. против Й. И. И., А. Р. Ч. и Р. Ч., по което се оспорва произхода на А. Р. Ч. от (Р.Ч. и се иска да бъде установено, че това дете не е заченато от припозналия го Р. Ч.
С определение №618/05.4.2011 г. по ч.гр.д.№907/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 състав, по частна въззивна жалба от С. К., определението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е процесуално недопустим като се е обосновала с разпоредбата на чл.66 СК, в която изчерпателно са изброени лицата, които могат да предявят такъв иск, между които не попада ищецът. Прието е също така, че при липса на преходна разпоредба, която да урежда въпроса за започнатите дела по чл.38 СК-1985 г./отм./ и предвид обстоятелството, че нормата е процесуалноправна, прекратяването на делото от първата инстанция е правилно.
Срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищеца С. К. – адв. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в касационната жалба, се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения иск. Представят се решение и определение на ВКС и две определения на САС. Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становища в настоящото производство.
За да се произнесе по допустимостта на обжалваното определение настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира следното:
Въззивното определение на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С решение №555/21.01.2011 г. по гр.д.№633/2009 г. на III г.о., по същия процесуалноправен въпрос е прието, че е процесуално недопустимо производството по иск с правно основание чл.38 от СК от 1985г./отм./ по висящи дела, заварени от влизането в сила на новия Семеен кодекс. Прието е, че съгласно чл.38, пр.1 от СК от 1985г./отм./ припознаването може да бъде оспорено освен от лицата по чл.37 от СК от 1985г./отм./ и от всяко лице, което има правен интерес от оспорването, както и че нормата е процесуалноправна, тъй като определя/разширява/ кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица. В посоченото решение на ВКС е прието, че с влизане в сила на новия Семеен кодекс отпада възможността за оспорване на припознаването от трети лица и тъй като в случая се касае до процесуална легитимация, която е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно дали е налице до приключване на делото. Съдът е стигнал до извод, че по отношение на заварените производства по чл.38 от СК от 1985г./отм./ с оглед действието по време на процесуалните правни норми, доколкото в новия кодекс не е предвидено те да се довършват по реда на отменения кодекс, следва да се приеме, че намира приложение новият Семеен кодекс, а с влизане в сила на новия Семеен кодекс се е погасило правото на иск на ищците и производството по предявения от тях иск с правно основание чл.38 от СК от 1985г./отм./ е процесуално недопустимо.
Настоящият случай изцяло се обхваща от посочената хипотеза, поради което разрешаването му по реда на чл.290 ГПК препятства разглеждането на частната касационна жалба по същество.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №618/05.4.2011 г. по ч.гр.д.№907/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, по частна касационна жалба, вх.№4125/25.5.2011г.,подадена от адв. П. -процесуален представител на С. К. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: