ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878
С., 24.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1322 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на ЕТ “М.-ИММ-М. М. М. [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 24.ІІ.2010г. по в.гр.д. № 751/2009г.
Ответницата по касационната жалба Б. П. Т. от [населено място] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответницата С. Т. З. З. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решението на РС Свищов от 13.ІV.2009г. по гр.д. № 486/2008г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу С. – Т. З. и Б. Т. искове: за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на 4/24 ид.части от недвижим имот – дворно място в [населено място], подробно индивидуализиран, за прогласяване нищожността на нотариалното действие по изготвянето на нот.акт № 154/2008г., за отмяна и обезсилване на този нотариален акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК в частта относно посочения имот, както и за изкупуването на същия.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че договора, предмет на нот.акт № 154/2008г., по силата на който С. З. е продала на Б. Т. 4/24 ид.части от съсобствения помежду им и с ищеца недвижим имот не е нищожен поради липса на съгласие. Ищецът не е страна по договора, поради което липсата на съгласие от негова страна не е основание за нищожност. Не е приложима и нормата на чл.33 ал.1 от ЗС, касаеща продажба между съсобственик и трето на имота лице, каквато Т. не е.
В изложението /именувано Жалба /Допълнение/ на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. ВТОС не бил изпълнил задължението си по служебното начало за движението на делото още в първата инстанция, където в три поредни заседания не бил даван ход на делото по процедурни причини, насроченото за 19.ІІ.2009г. съдебно заседание било проведено на 18.ІІ.2009г., за която промяна ищецът не бил уведомен, въпреки това в протокола за съдебното заседание е посочено, че той е редовно призован, и давайки ход на делото при това положение СвРС го лишил от правото да защити и мотивира исканията си, той участвал в производството фиктивно и всички искания, конкретизиращи исковата молба, което е допустимо в първото с.з., се оспорват от ответника и се отхвърлят от първоинстанционния съд като преклудирани. С оглед на това, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не подлежат на саниране, делото е следвало да бъде върнато на същия. Поради опорочаване на производството въззивното решение следва да се сцчита за неправилно.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевирания от касатора единствен процесуалноправен въпрос по приложението на служебното начало в гражданския процес въззивният съд не се е произнесъл. По силата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – само в обжалваната му част. По останалите въпроси, сред които са и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, съдът е отграничен от посоченото в жалбата. Във въззивната си жалба касаторът не е релевирал такива нарушения, те са посочени за първи път в касационната му жалба. С оглед на това въззивният съд не е бил длъжен, нито е имал право служебно да извършва проверка за спазването на процесуалните правила по движението и разглеждането на делото от първоинстанционния съд. При това положение липсва основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата по касация Б. П.Т. следва да бъдат присъдени 100лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 47 от 24.ІІ.2010г. по гр.д. № 751/2009г.
ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ “М.-ИММ-М. М. М.” със седалище [населено място], [община], [улица], да заплати на Б. П. Т. от [населено място] 100лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: