О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София 29.06.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1724/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. Л., срещу въззивно решение от 29.06.2010 год. по гр. дело №12814/2009 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 06.10.2009 г. по гр.дело №23174/2009 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за отмяна наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №193/24.02.2009 г. Въззивният съд е приел, че с приетата по реда на чл.266, ал.3 ГПК заповед се установява, че на основание чл.192, ал.1 КТ работодателят е определил ръководителите на производствените звена да налагат дисциплинарни наказания. По тази причина дисциплинарното наказание на ищеца е наложено от лице, разполагащо с дисциплинарна власт.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за ограничението за ползване на нови фактически твърдения и нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 29.06.2010 год. по гр. дело №12814/2009 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея по реда на чл.266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти – след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Тук се включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не ги е допуснал. В тази група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила – става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. Преклузия за посочване на нови доказателства не може да настъпи, ако първоинстанционният съд, както е в разглеждания случай, не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.06.2010 год. по гр. дело №12814/2009 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Н. К. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.