3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 295/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
гр. София, 04.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 295 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Е. Г. Е. срещу определение № 236 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 276/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответниците по жалбата П. Р. Й. и Д. Г. Е. оспорват същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са посочени множество въпроси, които могат да бъдат обобщени до два съществени за спора въпроса: дали при преценка за наличие на правен интерес от предявяване на инцидентен установителен следва да се съобрази и спорното правоотношение, както и дали инцидентният иск за нищожност на договори за продажба на наследствени имоти е преюдициален по отношение на иска за делба.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед съдържанието на изложението и представената съдебна практика, основанието за допустимост на касационното обжалване следва да се квалифицира като такова по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното определение съществува и друг влязъл в сила съдебен акт, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
Установено е по делото, че Е. Е. е предявил срещу П. Й. и Д. Е. иск за делба на дворно място, заедно с построените в него две къщи и шест поземлени имота, както и на стадо от едър рогат добитък, останали в наследство от Г. Е. Й., искове по чл. 12 ал. 2 ЗН, чл. 70 ЗН и евентуален иск по чл. 30 ал. 2 ЗН. Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 26 ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките обективирани в нотариални актове № 75 от 02.09.2004 г. и № 135 от 28.12.2007 г. С нот. акт № 75/04 г. П. Й. продала на Д. Е. две свои ниви и своята 1/3 ид. ч. от 4 ниви както и своите 4/6 ид. ч. от дворно място с жилищна сграда в [населено място]. С нот. акт № 135 от 28.12.2007 г. П. Й. продала на Д. Е. два поземлени имота в [населено място], съответно своята 1/3 ид. ч. от първия и своята 1/6 ид. ч. от втория. С определение № 45 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 1194/10 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по делото по предявения инцидентен установителен иск поради липса на правен интерес. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Съдът приел, че ищецът бил трето на сделката лице и при евентуално установяване на нищожността, имотите ще се върнат в патримониума на неговата майка, а неговата част от наследството няма да се увеличи или намали.
Настоящият състав счита, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Приложената от касатора съдебна практика е неотносима към спора, тъй като в нея са разгледани въпроси за наличие на правен интерес, но в хипотези които не са свързани със спорния между страните въпрос. Така в определение № 21 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 485/10 г. на ВКС I ГО е разгледан въпрос следва да се спре делбеното производство до приключване на иск по чл. 40 ЗЗД. Определение № 7 от 08.01.2010 г. по т. д. № 780/09 г. на ВКС II ТО разглежда въпрос за приложимия процесуален закон при предявяването на инцидентен установителен иск във вече висящо съдебно производство, образувано при действието на отменения ГПК. Определения № 333 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 175/09 г .на ВКС III ГО и № 338 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 1568/08 г. на ВКС V ГО и решение от № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/01 г. на ВКС IV ГО също нямат отношение към спора, тъй като в тях е разгледан въпрос дали липсва правен интерес от предявяване на установителен иск тогава когато може да се предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Определение № 388 от 20.11.2008 г. по гр. д. № 1901/08 г на ВКС V ГО разглежда въпрос за съотношението между разпоредбите на чл. 121 ГПК /отм./ и на чл. 75 ал. 2 от ЗН. В случая няма прехвърляне на права в хода на процеса, затова приетото в определението не обосновава допустимостта на касационното обжалване. Определение № 347 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 1470/08 г. на ВКС V ГО разглежда неотносим към спора въпрос за наличие на правен интерес от отрицателен установителен иск в случаите на § 4а ЗСПЗЗ. Н. към спора е и решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 381/2001 г. на ВКС IV ГО с което е прието, че собственикът на недвижим имот, предмет на нищожната сделка, има правен интерес от иска по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ срещу купувачите по първата прехвърлителна сделка и не е задължен да предявява иск за ревандикация на имота срещу последващите приобретатели. В решение № 10 от 22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/97 г. на ВКС IV ГО разглежда въпрос дали е допустим установителен иск за обема на притежаваните в съсобственост имот идеални части. Неотносими към спора са решение № 650 от 01.07.1993 г. по гр. д. № 1052/92 г. на ВС І ГО и решение № 300 от 24.03.1992 г. по гр. д. № 131/92 г. на ВС І ГО, тъй като в тях се разглеждат въпроси за продажба на наследствени права. Решение № 639 от 09.10.1995 г., гр. д. № 483/95 г. 5-чл. с-в на ВС също е неотносимо към спорните въпроси, защото разгледания в него въпрос касае извършена от наследодателя сделки, а не както в случая от наследник.
С оглед на изложеното, няма основание частната касационна жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 236 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 276/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Е. Г. Е. да заплати на П. Р. Й. и Д. Г. Е. 200 лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: