3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
С., 05.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №160/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба Държавно горско стопанство– [населено място], [община] чифлик, област В., против въззивно решение №1280/03.11.2010 г. по гр.д.№1686/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., в частта с която са уважени предявените от С. М. М. от [населено място], [община] чифлик, област В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че искът за отмяна на уволнението е основателен, тъй като не е налице първият елемент от правната норма на чл.325, т.9 КТ – наличие на болест, довела до трайна нетрудоспособност или здравни противопоказания за заемане на длъжността, поради липса влязло в сила експертно решение на ТЕЛК към момента на уволнението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението противоречи на константната практика на ВКС относно обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл.325, т.9 КТ, в частност първата от тях – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания. Сочи се, че въззивният съд е счел, че ЕР на ТЕЛК №57/11.01.2010 г. не е влязло в сила към датата на постановяване на процесната заповед като в този смисъл се е произнесъл в противоречие с решение №666/09.4.2006 г. по гр.д.№2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което е прието, че е налице липса на първия елемент от фактическия състав на чл.325, т.9 КТ, но от мотивите на решението е видно, че касае случай, в който към датата на постановяване на заповедта за уволнение, решението на ТЕЛК е било обжалвано пред органите на НЕЛК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи, че чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Освен това се твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос свеждащ се до това “Следва ли съдът да се произнася и изследва в мотивите на решението проявлението на всички елементи на фактическия състав на чл.325, т.9 КТ ?”.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи и “Кога и при какви условия, работодателят следва да упражни правомощията си съгласно чл.317, ал.2 КТ ?”.
По последните два въпроса като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са сочи чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. М. М., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението от жалбоподателя въпроси по следните съображения:
По първия от поставените въпроси не е налице противоречие между обжалваното решение и представеното решение №666/09.4.2006 г. по гр.д.№2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. Решаващият мотив по това решение е че ,“Липсата на елемент от фактическия състав на чл.325, т.9 КТ, води до незаконност на уволнението. Решението на ТЕЛК/НЕЛК/ трябва да е влязло в законна сила, за да се приеме, че е налице основанието по посочената правна норма.”. Без значение е обстоятелството дали към момента на уволнението е била подадена жалба срещу решението на ТЕЛК или не. Същественото е, че за да се приложи чл.325, т.9 КТ следва да се налице влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като в процесния случай е установено, че това обстоятелство не е налице.
По втория от поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че нормата не подлежи на тълкуване, тъй като за да се приложи точно една правна норма следва да са налице всички елементи от фактическия й състав при наличие на кумулативни изисквания за нейното приложение. В процесния случай законът е приложен точно и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.
Третият от поставените въпроси е неотносим към процесния случай, тъй като нормата на чл.317, ал.2 КТ е последица от първият елемент от правната норма на чл.325, т.9 КТ и не е предмет на разглеждане по настоящия спор.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1280/03.11.2010 г. по гр.д.№1686/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., в частта с която са уважени предявените от С. М. М. от с.- Старо О., [община] чифлик, област В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: