3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
С., 14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1326/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ответника по исковата молба С. П. С. от [населено място] против въззивно решение №463/02.3.2010 г., и допълнителни решения №97/05.3.2010 г. и №173/21.4.2010 г. по гр.д.№970/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд
С обжалваното основно решение №463/02.3.2010 г. въззивният съд е оставил в сила решение №57/21.4.2008 г. и допълнително решение №110/23.9.2008 г. по гр.д.№2608/2006 г. по описа на Русенския районен съд, с които е уважен предявеният от К. В. С. против С. П. С. иск с правно основание чл.29 СК/отм./, във връзка с чл.15 ЗЖСК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вх.№7054/29.7.2010 г., се сочи, че не са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като ищцата не е допринесла за строежа за Ж. “Хоризонт” и за апартамента в кооперацията нито с парични средства за жилищноспестовен влог, нито с парични средства за изплащане на вноските, нито с парични средства за довършителните СМР, нито с труд по изграждането на Ж., нито с труд в домакинството, за което по делото има достатъчно писмени е гласни доказателства. Твърди се, че неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон – чл.19, ал.3 СК/отм./, без наличието на доказателства, въззивният съд приема, че има съвместен принос само по презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./, въпреки, че тази презумпция е оборена. По-нататък в изложението подробно се описват допуснати според касационния жалбоподател неправилни изводи на окръжния съд, като се твърди, че в решението му не са изложени мотиви и преценка на всички доказателства за фактическите констатации и не са направени правни изводи, поради което решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че в решението си съдът не е взел отношение по представителната власт на адв. В., както и че не е налице произнасяне по процесуалното нарушение, че всички членове на УС на Ж. не са уведомени по съответния ред за решенията и определенията на първоинстанционния и въззивния съд, за присъствието на членове на УС на Ж. в съдебните заседания. Навеждат се и доводи, че в случая нотариалните актове още не са издадени, тъй като има още СМР за довършване, Ж. не е прекратена и придобивната стойност на имота е неизвестна.
Ответницата по касация К. В. С. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №463/02.3.2010 г., и допълнителни решения №97/05.3.2010 г. и №173/21.4.2010 г. по гр.д.№970/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд по касационна жалба, вх.№3052/06.4.2010 г. и п допълнителна жалба към касационната жалба, вх.№4480/18.5.2010 г., подадени от С. П. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: