3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С.,14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1644/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Н. М. и И. А. Чернова, и тримата от [населено място], против въззивно решение №541/14.6.2010 г. по гр.д.№2848/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 06.12. 2007 г. по гр.д.№646/2005 г. по описа на Софийския градски съд и е обявен за окончателен предварителен договор от 28.12.2000 г., сключен между [фирма], Д. Н. М. и И. А. Чернова, с който последните двама продавам на [фирма] недвижим имот, подробно описан в диспозитива на въззивното решение. Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а именно че подписаният от ищеца и ответниците на 28.12.2000 г. предварителен договор е действителен, съдържа съществените елементи на окончателния договор, продавачите а собственици на имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправни въпроси по прилагането на чл.20 ЗЗД, във връзка с чл.188, ал.1 ГПК – при наличието на няколко облигационни отношения, които са взаимно и функционално обусловени да се търси и разкрие действителната воля на страните, относно приложението на чл.чл.95 и 97 ЗЗД – забава на кредитора и последиците от нея във връзка с изпълнението на парично задължение, както и относно приложението на чл.90, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.297, ал.1 ГПК/отм./. Като противоречива практика по въпросите се сочат решения на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Третото лице – помагач – [фирма] – С., е депозирало становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид становището на третото лице – помагач, намира, че касационната жалба като подадена в законния срок и отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, във връзка с ал.2 ГПК е процесуално допустима.
За да се произнесе по изложението на касационните жалбоподатели съдът взе предвид следното:
Изложението съдържа въпроси, които са формулирани бланкетно, поради което то не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за ясно и точно формулирани въпроси. Освен това изложението съдържа и елементи и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №541/14.6.2010 г. по гр.д.№2848/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, по касационна жалба, вх.№6914/20.7.2010 г., подадена от адв. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Н. М. и И. А. М., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: