2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1437 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. З., против въззивното решение № 64 от 27 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 182 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 31 от 11 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 128 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото фактическата обстановка, възприета от съда, не кореспондира със събраните по делото доказателства и фактите и обстоятелствата са подбрани частично и избирателно; налице е спиране на изпълнителното дело за периода 17 октомври 2006 г. до молбата от 17 ноември 2006 г. за продължаване на изпълнителните действия и тази молба се е намирала в кориците на изпълнителното дело и без нея не е било възможно възстановяване на процесната сума към 27 ноември 2007 г., тъй като без нея изпълнителното производство би било спряно; не са обсъдени оплакванията във въззивната жалба и мотивите са изключително лаконични; неправилно въззивният съд приема, че оплакването за конфликт на интереси е трябвало да стане в изпълнителното производство, тъй като то е предявено в момента, когато е станало известно на касаторката, макар да е съществувало към момента на извършване на изпълнителните действия, изразяващи се в неоснователно задържане на депозираната сума; налице са достатъчно данни за наличието на конфликт на интереси. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси: след като е поискано възлагане на недвижим имот и е заплатена определената сума, представляваща равностойността на съпруга-длъжник, съобразно определената за имота оценка, от кой момент съдебният изпълнител следва да възложи имота и отговаря ли за забавата; в случай, че имотът не бъде възложен поради обстоятелството, че вследствие забава в действията на съдебния изпълнител са настъпили нови обстоятелства, вследствие на които е отпаднала нуждата/основанието от възлагането му, от кой момент съдебният изпълнител следва да върне внесената от съпруга-недлъжник сума и отговаря ли за забавата; следва ли конфликтът на интереси по изпълнително дело задължително да се установи в рамките на изпълнителното дело и по какъв ред. Допускането на касационния контрол се търси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Л. Т. Т. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение по предявените искове по чл. 45 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата, защото по делото не е установено действие или бездействие от нейна страна, констатирано по установения ред, от което да са настъпили твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди – касаторката е атакувала по предвидената в ГПК процедура действията на частния съдебен изпълнител във връзка с възлагането на процесния имот и жалбите й са оставени без уважение, като изрично е заявила, че не желае връщането на внесената сума до произнасянето на окръжния съд по жалбата й срещу оценката на имота; спирането на производството по изпълнителното дело по молба на кредитора е било обжалвано от касаторката и правната последица от спирането е забрана за частния съдебен изпълнител да предприема каквито и да било действия в рамките на изпълнителното дело; твърдението за наличие на конфликт на интереси като основание за отвеждане на ответницата от изпълнителното дело не се подкрепят от доказателствата по делото и е следвало да бъдат предявени в рамките на изпълнителното дело, а не пред въззивния съд.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторката не е успяла да постави правен проблем, който да отговаря на посочените задължителни критерии и така да формира общото основание за допускане на касационното обжалване на атакуваното съдебно решение, освен по последния процесуалноправен въпрос. Разрешението, дадено от въззивния съд по него е следното – твърденията за наличие на конфликт на интереси не са подкрепени с доказателства, а и е следвало да се предявят в изпълнителния процес. К. обаче е избрала да атакува само втория извод на съда – за необходимостта посочените твърдения да се предявят в рамките на изпълнителния процес, без да засяга другия извод за липсата на доказателства и да поставя правен въпрос във връзка с него. Така, дори и да се приеме, че е формирано основанието за допускане на касационното обжалване, по другото основание за неоснователност на твърдението питане не е сторено, което няма да доведе до различен резултат по спора.
Макар всеки един от поставените два други правни въпроса да е значим и да не съществува известна на настоящия състав на съда практика по тях, разрешаването на формулираните проблеми не е сторено от въззивния съд. Решаващите изводи на съда в съдебния акт са следните: не са установени по съответния ред противоправни действия или бездействия на ответницата, от които за касаторката да са настъпили вреди и жалбите й против действията на съдебния изпълнител са оставени без уважение; за периода на спиране на изпълнителното производство, което също е било обжалвано от касаторката, изпълнителни действия са невъзможни. В случая касаторката е следвало да постави процесуалноправните въпроси по задължението на съда да прецени изрично посочени твърдения, което, като не е било сторено от съда, е довело до погрешен краен резултат. Липсата на подобни въпроси обаче препятства допускането на касационното обжалване във връзка с вече цитираното задължително тълкуване на ВКС по ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, основаващо се на принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК, задължаващ съда да даде защита и съдействие само в рамките, определени от страните по спора.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 64 от 27 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 182 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: