3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 26.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1648 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на СОУ “Н. Й. В.” [населено място], обл. С., представлявано от директора О. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н. П., против въззивното решение № 196 от 12 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 279 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 54 от 27 април 2010 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото не е съобразено с всички доказателства по делото, тъй като въззивният съд не се е съобразил, че пред двете съдебни инстанции директорът не е бил представлявана от адвокат, а в районния съд своевременно са били представени доказателства, че към 29 март 2010 г., когато е насрочено първото съдебно заседание, директорът е в отпуск по болест, но делото е отложено поради късното представяне на експертно заключение, а за второто съдебно заседание директорът е бил в платен годишен отпуск и молбата за отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК е представена от изпълняващия длъжността директор и към нея е приложен болничен лист за временна неработоспособност за деня на заседанието и при това положение е имало основание за отлагане на делото; заболяването е било внезапно и не е позволило на касатора да представи личното трудово досие на ищеца и разрешението за уволнение от инспекцията по труда. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Представят се две решения на ВС, решение на петчленен състав на гражданската колегия на ВКС и две решения на ВАС.
Ответникът Д. Д. Д. от [населено място], обл. С., чрез процесуалния си представител адв. В. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е прието, че няма реално съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съгласно списък образец № 1, утвърден на 27 октомври 2009 г. – т.е. преди ищецът да е възстановен на работа след първоначалното му уволнение; не са представени доказателства да е извършена промяна в преподавателската работа през учебната година след възстановяване на ищеца и списък образец № 1 не е променян, няма промяна в щатното разписание, премахваща изпълняваната от ищеца длъжност “прогимназиален учител”; нарушена е и разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като при наличие на заболяване на ищеца, включено в Наредба № 5 на М. няма съгласие за уволнението му от инспекцията по труда; нарушена е и разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, защото няма съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от централната и местна синдикална организация; неоснователно е възражението за неотлагане на делото по чл. 142, ал. 2 ГПК, защото е представен болничен лист за един ден, без да е отбелязано върху него, че заболяването не позволява явяване пред съда.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и второто основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е сторено в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Част от представената съдебна практика, макар и на състави на ВС и ВКС, не попада в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както разрешава ТР на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2, поради което следва да се приеме, че се релевира само основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В разглеждания случай касаторът е успял да постави правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд и би станало основание за допускане на касационното обжалване, стига то да беше единственото правно разрешение, довело до постановения съдебен резултат. Това не е така, видно от мотивите на въззивния съд – основателността на предявените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е приета въз основа на няколко съображения, изрично посочени от касационния съд: липса на реално съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 и нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Затова, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на процедурата по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК във връзка с нарушаване на правото на касатора да представи съответното разрешение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, касаторът не е ангажирал правни въпроси във връзка с останалите основания, посочени от въззивния съд за основателността на предявените искове, поради което посочените нарушения са достатъчни за обосноваване на незаконността на уволнението и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 196 от 12 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 279 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: