ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
София, 26 юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 138 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 01.11.2010 г. по гр.д. № 802/2010 с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 22.07.20010г. по гр.д. № 3408/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от адв. А. Р. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Г. Т. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като “ландшафтен инженер” и е уволнена с оспорваната заповед № 188/10.5.2010 поради съзнателното проваляне на организацията и подготовката на тържествата във връзка с празника на града 15. май, изразяващо се в изоставане от графика но дейностите и допускане отсъствието на пет работника на 05.05.2010 г. без разрешен отпуск. П. нарушение на трудовата дисциплина не е извършено, тъй като дори да е имало известно изоставане от графика, то към момента на уволнението е било възможно да бъде преодоляно до изтичането на крайния срок, а обстоятелството че истцата е приела молбите на работниците за отпуск и е дала мнение за удовлетворяването им не е нарушение на трудовата дисциплина.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е задължен да обсъди всички обстоятелства по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 01.11.2010 г. по гр.д. № 802/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.