2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 01.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1976 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. З. С., приподписана от адв. А. П., против въззивното решение № 1068 от 28 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 1282 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 1123 от 1 април 2010 г., постановено по гр.д. № 10479 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. в обжалваната му част за заплащане на Ц. С. К. на 1655,10 лева неплатено трудово възнаграждение за периода 1 януари 2007 г. – 30 септември 2007 г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 557,68 лева, както и законна лихва върху главницата.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът не се е съобразил със събраните поделото писмени и гласни доказателства; разчетните платежни ведомости са късно изготвени от новия счетоводител на дружеството и не са подписани от ищеца, но възнаграждението му е било изплащано всеки месец, което може да се изведе от свидетелските показания и от отговорите на ищеца по реда на чл. 176 ГПК във връзка с извършени от него плащания, които не е могъл да стори, ако не е имал доходи; нелогично и напълно необосновано съдът приема претенцията за основателна. В самата касационна жалба при условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че правният въпрос, касаещ установяване на плащане на трудово възнаграждение чрез свидетелски показания и отговори, дадени по реда на чл. 176 ГПК, е от съществено значение за изхода на делото. Допускането на касационното обжалване се търси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В допълнение към касационната жалба се сочи, че изводът на съда, че при липса на писмен акт, чрез който да се установи плащане на трудовото възнаграждение и с оглед забраната, предвидена в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тези плащания да се доказват със свидетелски показания, при установено късно изработване на ведомостите поради смяна на счетоводството, искът по чл. 128 КТ е основателен, е неправилен; поставят се въпросите как следва да постъпи съдът в случаите, когато няма съставени ведомости за заплати, но на лицето са заплатени трудовите възнаграждения и то по реда на чл. 176 ГПК дава утвърдителни отговори за това и следва ли да се приложи формално законът или следва да се съобрази с ред други процесуални норми, касаещи признанието на неблагоприятни за страната факти и оттам ищецът да понесе последиците от един неоснователен иск.
Ответникът Ц. С. К. от [населено място], чрез процесуалния си представите адв. А. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят не успял да докаже заплащането на уговореното трудово възнаграждение, което според разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ се установява от ведомости или срещу разписка, съставянето на които е задължение на работодателя; в случая няма положен подпис на работника и не се доказва фактът на плащане на дължимите месечни трудови възнаграждения; свидетелските показания в частта, касаеща ведомостите, не могат да бъдат кредитирани предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК; размерът на дължимото възнаграждение и мораторната лихва са установени със специални знания.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаното основание – поради разрешаване на правен въпрос от значение му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
К. в първоначалната жалба излага само твърдение, без да поставя правен въпрос, поради което така не ангажира общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В допълнението към касационната жалба обаче се сочи, че се дължи произнасяне по следните въпроси: как следва да постъпи съдът в случаите, когато няма съставени ведомости за заплати, но на лицето са заплатени трудовите възнаграждения и то по реда на чл. 176 ГПК дава утвърдителни отговори за това и следва ли да се приложи формално законът или следва да се съобрази с ред други процесуални норми, касаещи признанието на неблагоприятни за страната факти и оттам ищецът да понесе последиците от един неоснователен иск. Поставеното питане се свежда до това – може ли изплащането на трудово възнаграждение да се установи с други средства, включително с признание на неблагоприятни факти от страна на работника, освен с посочените в чл. 270, ал. 3 КТ.
По този уточнен въпрос следва да се има предвид задължителна съдебна практика, дадена от състави на ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Така в задължителното тълкуване, дадено в решение № 141 по гр.д. № 2715 за 2008 г. на ІІ ГО се приема, че получаването на трудово възнаграждение може да се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка, а носещите личния подпис на работника разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя, няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК. По въпроса как следва да се ценят съвпадащи си изявления на страните относно факти, относими към спорното право и какво значение имат като доказателствено средство, ВКС в решение № 475 по гр.д. № 1131 за 2009 г. на ІІІ ГО приема, че изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, относими към спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство; когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност; тъй като признанието има доказателствено значение, съдът преценява признанието с оглед всички обстоятелства по делото.
Съвкупността от изложените задължителни тълкувания на ВКС води до извода, че изплащането на трудовото възнаграждение се установява по начина, посочен в чл. 270, ал. 3 КТ, а признанието на неблагоприятни факти от страна на работника следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Този извод не е противен на възприетото от въззивния съд разрешение, поради което следва да се приеме, че липсва основание касационното обжалване да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1068 от 28 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 1282 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: