4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София, 01.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1754 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ц. Ц., против въззивното решение № 212 от 13 август 2010 г., постановено по в.гр.д. № 344 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 72 от 18 май 2010 г., постановено по гр.д. № 298 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалноправни норми и е необосновано, защото съдът изобщо не се е занимал кои са обстоятелствата, довели до намаляване обема на работа в ответното дружество, в какво се състои то, единствен обект ли охранява ответникът и единствена причина ли е намаляването на обема на работа в охраняваното дружество или същият проблем съществува и на други обекти, охранявани от ответника; ако на касатора са били налагани дисциплинарни наказания, той не е бил уволнен на това основание, но не може да е критерий при подбор; касаторът е в трудово правоотношение с ответника, а не с охраняваното дружество, като доказването на намаляването обема на работа е в тежест на работодателя и е установено към момента на прекратяването на правоотношението намаляване на общия обем на извършваната работа, а не преустановяване на дейността на едно звено на ответника; фактите по делото водят до извода, че правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните трябва да е друго, а не използваното от работодателя; въззивният съд не е посочил защо приема първоинстанционното решение за неправилно. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради произнасянето на въззивния съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси – практиката следва да се уеднакви по прилагане на института уволнение поради намаляване на обема на работа и подбор при това уволнение по КТ; съдът изобщо не се е занимал с въпросите кои са обстоятелствата, довели до намаляване обема на работата в ответното дружество, в какво се изразява намаляването обема на работа и какъв подбор е извършен, по какви критерии е този подбор; сравняването на работниците само по образование не покрива икономическият критерий, а следва да се преценят и професионалните качества на работника; законността на уволнението не е доказано от страна на работодателя; съдът не се е мотивирал защо приема първоинстанционното решение за неправилно, дали заповедта отговаря на законовите реквизити, дали е мотивирана и дали е подкрепена с безспорни доказателства по отношение на уволнението при намаляване обема на работа и извършения подбор; произнасянето по жалбата ще има принос за развитието на правните отношения във връзка с уволнения поради намаляване обема на работа – възникване и изменение на трудово правоотношение, ще се направи разграничение между намаляване обема на работа и съкращаване в щата, за което съществуват по-скоро доказателства, а не за уволнение поради намаляване обема на работа в ответното дружество. Сочат се две решения на ВКС.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят приел да изпълнява охранителни функции по договор с трето лице и в тази връзка е сключил трудов договор с касатора, но възложителят уведомил ответника, че поради намаляване обема на работа на обекта ще промени и условията на договора за охрана, като намали броя на охранителите; намаляването броя на охранителите се констатира и в представените щатни разписания, което наложило и работодателят да определи по-малък щат; работодателят осъществил подбор, като приел, че на работа следва да останат служителите, които работят по-добре, като решението за предизвестяване на касатора е свързано с допуснати от него трудови нарушения; подборът е извършен между служители на същата длъжност в същия обект; неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорните искове.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаните основания – поради разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар касаторът да поддържа първото посочено основание, представената съдебна практика е на състави на ВКС при действието на отменения ГПК, поради което следва да се приеме, че всъщност касаторът поддържа основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради противоречивото разрешаване на правен въпрос от съдилищата (така се приема в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2 и 3).
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът не е поставил какъвто и да е правен въпрос, който да отговаря на посочените задължителни критерии и така не е ангажирал общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените твърдения са по същината си касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да се счетат за основание за допускане на касационното обжалване, а биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд едва след допускане на касационното обжалване. Независимо от важността на съпоставката на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 2, пр. второ КТ по принцип и в конкретния случай – за касатора, касаторът не е поставил правен въпрос, който да е бил разрешен от въззивния съд и така да е обусловил крайният резултат по спора. Простото заявяване, че съпоставката е важна, не представлява позоваване на правен въпрос, който да ангажира отговор на касационния съд в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. На следващо място, липсата на мотиви по конкретни факти отново е касационно оплакване, а би обусловило поставяне на съответен процесуалноправен въпрос по задълженията на въззивния съд да цени определени факти и обстоятелства, но такъв въпрос липсва. Невярно е твърдението на касатора, че работниците са сравнявани само по образование, тъй като подобно разрешение въззивният съд не е дал. Невярно е още, че въззивната инстанция не се е произнесла защо намира първоинстанционното решение за неправилно. Изложените съображения от въззивния съд сочат различни правни изводи, което, поради решаващата дейност на въззивния съд, е довело и до друг краен резултат по спора, а по липсата на мотиви за реквизитите на заповедта и за липсата на доказателства за намаляване на обема на работа, важи изложеното по втория проблем. Липсата на поставен въпрос препятства преценката на касационния съд доколко дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с представената съдебна практика. Твърдението по основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК също не обосновава общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 212 от 13 август 2010 г., постановено по в.гр.д. № 344 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: