РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 05.05.2016 година
Вероника Имова – Председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах касационните жалби на подсъдимите И. М., И. К., адв. Д. М. и частните обвинители и граждански ищци К. Д., Н. Л. и С. С. с вх. № 4822/05.05.2016 г. срещу решение № 63 от 25.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 787/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,
УСТАНОВИХ:
В деловодството на Върховен касационен съд са постъпили шест броя касационни жалби от горепосочените лица срещу решение № 63 от 25.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 787/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
След като се запознах със съдържанието на всяка една от тях, установих, че касационната жалба, подадена от подсъдимия И. М., чрез адв. В. А. и тази от адв. К. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К., не отговарят на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. В същите бланкетно са посочени касационните основания за образуване на касационно производство без да са изложени каквито и да е било данни в тяхна подкрепа. Независимо от това въззивният съд е приел, че депозираните жалби са редовни и съдържат изискуемите от закона реквизити, след което ги е администрирал до Върховен касационен съд.
Считам, че подадените касационни жалби не могат да инициират производство за проверка на въззивния съдебен акт поради следните съображения:
Съдържанието на касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което съответствието на съдържанието им с регламентираното в процесуалния закон е от първостепенно значение за образуване на производство пред Върховен касационен съд. Въпреки че в настоящите жалби е посочено, че същите ще бъдат допълнени до даване ход на делото, това обстоятелство не би могло да санира изначално нередовната жалба. Съгласно чл.351, ал.3 от НПК допълнителни писмени изложения могат да се направят единствено за допълване доводите, посочени в жалбата. Тази възможност съществува само при депозирана редовна касационна жалба със съдържание, съответстващо на разпоредбата на чл.351, ал.1 и ал.2 от НПК. Правото на допълване означава право на допълнителна обосновка на вече подадената в срока за обжалване касационна жалба. Следователно по реда на чл.351, ал.3 от НПК касационните жалбоподатели имат възможност само да доразвият ангажираните с подадената жалба основания. Такова допълване в настоящия случай не би могло да се изпълни, тъй като жалбите са изначално нередовни за образуване на касационно производство.
Ревизионното начало не е характерно за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалвалите част и страни и се отнася само за посочените касационни основания.
Както бе отбелязано, в случая касационните жалби на подсъдимия И. М., чрез адв. В. А. и тази от адв. К. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К., не отговарят на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, поради което не са годно основание за образуване на производство пред настоящата инстанция. Необходимо е същите да бъдат върнати на Софийския апелативен съд, който да даде седмодневен срок на подаделите им за отстраняване на нередовността, след което жалбите ведно с делото да бъдат отново администрирани до Върховен касационен съд на Република България.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Софийския апелативен съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 1 НПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст