РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 04.08.2014 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането на осъдената З. Д. Т. (озаглавено „жалба”) за възобновяване на н.о.х.д. № 4200/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с вх. № 10853 на ВКС от 01.08.2014 г.,
установих:
Искането (озаглавено „молба”), адресирано пряко до ВКС, е постъпило първоначално в съда с вх. № 785/11.04.2014 г. и на същата дата е изпратено на РС – Пловдив за комплектоване с горепосоченото дело. С писмо изх. № 5889 от 22.04.2014 г. РС – Пловдив уведомява ВКС, че съгласно разпореждане от 17.04.2014 г. на съда по делото същото не може да бъде изпратено на ВКС, тъй като постановената първоинстанционна присъда е обжалвана от подсъдимата и делото е изпратено на Окръжен съд – Пловдив. По разпореждане на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 4200/2012 г. по описа на РС – Пловдив от 22.07.2014 г. е постановено изпращане искането на ВКС.
С присъда № 362 от 12.11.2013 г. на РС – Пловдив по н.о.х.д. № 4200/2012 г. З. Д. Л. /Т./ е призната за виновна в извършване на следните престъпления: по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК; чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и две престъпления по чл. 319 НК, като на основание чл. 54 НК за всяко от отделните престъпления е осъдена на лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата Л. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода. С присъдата са уважени и предявените от двете граждански ищци искове в размери съответно 57500 лв. и 169 лв. спрямо подсъдимата Т. за причинени имуществени вреди за престъпленията по чл. 211, алт. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 209, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датите на увреждане до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК посочената присъда е обжалвана пред ОС – Пловдив от служебния защитник на подсъдимата Т.. С въззивно решение № 186 от 14.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 457/2014 г. ОС – Пловдив потвърждава първоинстанционната присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 421, ал. 3 НПК осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт, т.е. до 14.01.2015 г.
Искането на З. Д. Л. /Т./ е с вх. №785/11.04.2014 г., т.е. подадено е преди дата 14.07.2014 г., на която горепосочената присъда на РС – Пловдив е влязла в законна сила и поради тази причина в него не е отчетен постановеният въззивен съдебен акт.
С оглед на гореизложеното, искането на осъдената не може да инициира производство пред ВКС по Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” от НПК, тъй като е подадено преди присъдата на РС – Пловдив по н.о.х.д. № 4200/2012 г. да влезе в законна сила. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъдената може да подаде ново искане за възобновяване, което да изпрати не пряко до ВКС, а чрез първоинстанционния съд, постановил присъдата, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване на н.о.х.д. № 4200/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив
Делото с искането да се върне на Районен съд – Пловдив.
Копие от разпореждането да се изпрати на осъдената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
Е.В.