ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1155
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1484 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. С. К. от София, приподписана от адв.В., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 06.ІV.2010г. по в.гр.д. № 2608/2009г.
Ответниците по касационната жалба И. С. К. и Р. Г. К., и двамата от [населено място], не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на Благоевградския ОС от 22.VІІ.2009г. по гр.д. № 94/2007г., с което са отхвърлени предявените от П. Ст.К. и Е. А. К. от [населено място] срещу И. и Р. К. искове за присъждане на 29540.10лв., представляващи вложени собствени средства в изграждане на жилищни обекти на ответниците, находящи се в жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-2456 кв.122 по плана на V–ти микрорайон на Б..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД. По делото не е установено ответниците да са се обогатили неоснователно за сметка на ищците. Взето е предвид, че ищецът и ответникът са братя, а ищцата и ответницата са техни съпрузи, че те заедно с третите за спора лица Е. Р. и съпруга й Н. Р. са съсобственици на дворното място, в което е построена сградата, че всички са учредили право на строеж на самостоятелни обекти в сградата, конкретно посочени, ведно с припадащите се на всеки обект идеални части от общите части на сградата, в полза на непълнолетните деца на Е. и Н. Р. – М. Р. и С. Р., че е постигната уговорка трите семейства да заплатят по 1/3 от разходите по строителството на сградата, че в ръкописна декларация, подписана от М., П. и И. К., е отбелязано, че към 29.VІІІ.2005г. Ив. К. дължи 42682лв., Ем.Р. е дала в повече 3649лв., а П.К. – 39033лв., че по спогодба от 30.VІІІ.2005г. за доброволно изпълнение, подписана от И. К., Р. К., Е. Р., Н. Р. и П. К., съсобствениците на УПИ са заявили, че инвестираните средства в строежа на сградата са посочените в декларацията и че са се задължили да внесат дължимите по нея суми в 7 дн.срок, че с договор за доброволна делба /ДДД/ с нотариално заверени подписи от 20.ІХ.2005г. съсобствениците на УПИ са си поделили части от обектите в сградата, изградена към този момент в груб строеж, извън тези по учреденото на М. и С. Р. право на строеж, по който ищците са получили в дял и две мансардни ателиета, едното от които е било предназначено за ответниците, като в раздел ІІІ на договора е прието, че И. и Р. К. ще заплатят на Е. и Н. Р. 3649лв., с което всички облигационни отношения между страните по ДДД, отразени в спогодбата за доброволно изпълнение от 30.VІІІ.2005г. и приложената към нея декларация, се считат за уредени и за в бъдеще страните по договора няма да имат претенции една към друга. Съдът е оценил като неоснователно твърдението на ищците за нищожност на ДДД поради неучастие в него на всички съсобственици, като е приел, че в договора не са взели участие само лицата, които са станали собственици на конкретни обекти, ведно с припадащите им се идеални части от сградата, по силата на суперфицията и не са съсобственици на останалите обекти в сградата, които са предмет на ДДД, при което не е налице хипотезата на извършване на делба без участието на съсобственик. Прието е, че несъответствието между изявленията на страните в декларацията и в спогодбата за доброволно изпълнение от една страна и в раздел ІІІ на ДДД не обуславят нищожност на изявленията в раздел ІІІ на последния. Като неоснователно е оценено и твърдението за нищожност на клаузата по раздел ІІІ от ДДД, тъй като поетите задължения със спогодбата за доброволно изпълнение касаели бъдещ още ненастъпил период, поради което липсвал предмет на уреждане в р-л ІІІ – прието е в тази връзка, че невъзникналите още облигационни отношения не водят до нищожност на договора поради липса на предмет и че е характерно за договорите, че те уреждат предварително именно бъдещи облигационни отношения. Направен е извод, че с ДДД са уредени всички взаимоотношения между страните относно построената от тях сграда, че са без значение уговорките между тях преди ДДД с оглед възможността за изменение на договорите по взаимно съгласие на страните, че чрез получаването от ищците на две мансардни ателиета, а ответниците – нито едно, И. К. е погасил задължението си към брат си П. К., че дори да се приеме, че П.К. е вложил в строежа повече средства от брат му И., и дори да се приеме, че полученото от П. второ ателие не е равностойно на вложеното в сградата, ищците са подписали спогодбата, характерно за която са взаимните отстъпки на страните, и след това не може да се претендира, че някой от подписалите я се е обогатил неоснователно.
В изложението на П. Ст.К. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос, като разгледал непредявен иск относно извършена делба между страните и непредявен иск за валидност на доброволната делба и не се е произнесъл по претенцията за неоснователно обогатяване, което било в противоречие с две решения на състави на ВС и на ВКС; съдът се произнесъл в противоречие с практиката, като не обсъдил въпросите: налице ли е липса на основание за извършеното плащане от ищците за строителството на имотите на ответниците от 364.09 кв.м, обеднили ли са се ищците с исковата сума, обогатили ли са се ответниците с нея; правната квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД била в пълно противоречие с мотивите на решението, отнасящи се до извършването на делба; като не се произнесъл по същество доколко е основателен предявеният иск по чл.59 от ЗЗД, съдът постановил решение в противоречие с едно решение на ВКС и на решения на ВС; нотариалният акт за учредяване на суперфиция бил нищожен в частта, с която идеалните части от общите части от процесната сграда били посочени в точни квадратни метри, от което следвало, че приобретателите на правото на строеж с построяването на сградата са станали собственици на изброените обекти и са останали съсобственици със страните по делото и с трети лица на общите части на сградата; след като са изложени факти по делото е посочено, че делбата е нищожна, тъй като е извършена без съсобственици на общите части на сградата /приобретателите на правото на строеж/, изявлението на Е. и Н. Р. за отмяна на парични задължения, описани в декларацията от 29.VІІІ.2005г., поети от други лица М., П. и И. К., е невалидно, поетите задължения за в бъдеще със спогодбата от 30.VІІІ.2005г. са ирелевантни към ДДД, защото се отнасят за довършване на строежа на общите части „до ключ”, а поделената сграда била в „карабина”, отстъпеното при делбата ателие за 9492.90лв. вместо дължимите 39033лв. не възстановява платеното строителство от ищците вместо ответниците и последните продължават да са се обогатили за сметка на първите. С оглед на това съдът следвало по пътя на тълкуване на закона да се произнесе налице ли е неоснователно обогатяване, когато обогатилият се е върнал само част от задължението си; може ли с ДДД да се обогати съделител в значителен размер; допустимо ли е едни лица да договарят взаимните си задължения, а други да извършват доброволна делба на техните задължения; следва ли собствениците /приобретатели на право на строеж на конкретни обекти/ на идеални части от общите части на сградата да участват в делбата на сградата и нищожна ли е тя поради това; допустимо ли е ид.части от общите части на сградата да се определят вместо в процент в реални кв.м и това прави ли я нищожна; правно валидно ли е учредяването на право на строеж върху конкретни обекти заедно с идеални части от общите части на сградата, изразени в квадратни метри, и действителен ли е такъв нотариален акт, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Съдът е разгледал и се е произнесъл по същество по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, а не по иск за делба. Преценките му относно договора за доброволна делба са свързани с доводите на ищците за неговата нищожност, които по силата на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./ той е бил длъжен да направи. Съдът е дал отговор на въпросите във връзка с твърдяното наличие на неоснователно обогатяване и е квалифицирал иска по чл.59 от ЗЗД, което е в съответствие с твърдението на ищците. Няма произнасяне в атакуваното решение и по въпросите, обединени в изложението под хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това е така, тъй като част от тези въпроси касаторът не е релевирал по делото /такъв е въпросът може ли с ДДД да се обогати съделител в значителен размер/, а по останалите въпроси, доводи във връзка с които касаторът е изложил в представената в хода на делото по същество в проведеното в отсъствие на ответниците пред въззивния съд на 22.ІІ.2010г. съдебно заседание писмена защита, съдът не е изложил съображения. Останалите релевирани в изложението съображения за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, № 302 от 06.ІV.2010г. по гр.д. № 2608/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: