ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1156
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1598 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М. И. К. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 15.ІV.2010г. по в.гр.д. № 2521/2009г.
Ответницата по касационната жалба Р. А. В. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС е отменил решението на СГС от 13.Х.2008г. по гр.д. № 641/2005г. в частта, с която Р. Ал.В. е осъдена да заплати на М. Ил.К. 3412лв., ведно с лихви и разноски, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тази претенция, предявена на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
За да постанови решението, въззивният съд взел предвид, че страните са сключили договор, по силата на който ответницата като брокер на недвижими имоти поела задължение да извърши определени фактически и правни действия във връзка с покупка от ищцата на конкретен недвижим имот, че сключването на предварителен договор от ищцата за този имот е станало със съдействието на ответницата, на която поради това ищцата заплатила исковата сума, че сделката по предварителния договор не е оформена нотариално поради прекратяването му от ищцата с твърдения, че статутът на имота не бил изяснен и нотариусът отказал изповядането й, за които обстоятелства, както и за това, че продажбата не е осъществена поради виновно действие или бездействие на ответницата, доказателства не са ангажирани. Въззивният съд квалифицирал иска като такъв по чл.79 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, тъй като наведените от ищцата основания сочат на претенция във връзка с неизпълнение на задължения на ответницата, като липсват твърдения договорът между тях да е прекратен, а с искът по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД разполагат лица, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено.
В изложението на М. Ил.К. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от съда указание, са изложени съображения, че настоящото производство третира съществен материалноправен спор, свързан с ежедневния икономически и социален оборот, в който се появила фигурата на частния посредник на недвижими имоти, че повечето от посредниците получавали комисионна авансово, преди приключването на сделката по прехвърляне на собствеността, междувременно се появяват пречки за сключване на окончателен договор, при което сделката, по която посредникът е ангажиран, не се осъществява, независимо от причината, в какъвто случай била налице хипотезата на отпаднало основание за плащането по посредническия договор. Въпреки че ответницата не оспорила получаването на цялата договорена с ищцата сума, въззивният съд приел съвсем различна от първоинстанционния фактическа обстановка, като поставил в преюдициална основа правоотношението между страните по предварителния договор, довело до постановяването на порочно решение и налагането на порочна практика, която би принудила гражданите да водят по няколко дела във връзка с един и същ правопораждащ факт. ВКС следвало да допусне касационно обжалване и да отмени въззивното решение като противоречащо на трайно установена съдебна практика и създаващо предпоставки за неточно третиране на съществен материалноправен спор, респективно неправилно и неточно прилагане на закона и развитие на правото. Сочат се и се представят 12 броя решения на състави на ВС и ВКС и ТР № 122/1986г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касаторката не отговаря на посочените изисквания. В него не е посочен въобще материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи. Релевираните в този документ съображения представят виждането на касаторката за правилния според нея начин на разрешаването на спора по делото и могат да се определят като оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на проверка в същинското касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. Както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие служебно да извлича съществените за изхода на спора въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 338 от 15.ІV.2010г. по гр.д. № 2521/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: