ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1159
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1626 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на [фирма] К. /в л/ срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 27.V.2010г. по в.гр.д. № 156/2010г.
Ответницата по касационната жалба Р. Й. К. от [населено място], [община], не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС потвърдил решението на Дупнишкия РС от 15.ХІІ.2009г. по гр.д № 1553/2008г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Р. Й. К. иск за присъждане на 2997.36лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат на неправомерно присъединяване към водоснабдителната система през периода 23.VІІІ.2006г. – 23.VІІІ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед заявените обстоятелства предавеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, че не е установено противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в незаконното й присъединяване към водоснабдителната мрежа и незаконно потребление на вода през исковия период, не са установени вреди за ответника и причинна връзка с неправомерното поведение. Не е достатъчно само твърдение за неправомерно поведение, а следва то да бъде и установено. Презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД за вина не значи, че се презумира и противоправното поведение. Твърдението на ищеца, че тъй като случаят се регламентирал от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, било достатъчно да се установи нарушението, а не и физическия му извършител, е абсурдно, тъй като искът е по чл.45 от ЗЗД, отговорността на ответницата е ангажирана като собственик на имота, а е установено, че от 2003г. негов собственик е друго лице. Липсват данни за причинена от ответницата щета за дружеството, че е била потребител през исковия период и че е потребявала вода, няма и данни да е съществувало твърдяното водопроводно отклонение.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. налице ли е основание за ангажиране отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД във вр. с Наредба № 4/2004г. при установено незаконно присъединяване към В и К системата за възмездяване на имуществени вреди при условие, че презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена и е налице законово предположение за съществуване на отклонението и ползването на вода за едногодишния период по смисъла на чл.37 от Наредбата – в противоречие с ППВС № 17/1963г., според което когато при ползване на вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД; 2. въпросът за отговорността при незаконно присъединяване към В и К системата е разрешаван противоречиво от съдилищата – сочат се решения на КРС и КОС; 3. необходимо ли е да се ангажират доказателства за лично противоправно поведение, през кой период е съществувало незаконното отклонение и какво количество вода е потребено с оглед на това, че искът е по чл.45 от ЗЗД, но във връзка с Наредба № 4/2004г.; 4. съществен бил въпросът относно доказателствената тежест с оглед презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.37 от Наредба № 4/2004г.; 5. от значение за делото бил и въпросът за правната квалификация на спора, доколкото не е взета предвид приложимостта на чл.37 от Наредбата във връзка с чл.45 от ЗЗД. Останалите релевирани в изложението съображения представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в ч.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора в изложението му първи, трети и четвърти въпроси въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото за установено, че липсва незаконно присъединяване на ответницата към В и К системата, тъй като тя не е собственик на имота, за който се твърди да е присъединен, както и че не може да се предполага противоправно поведение и потребление на вода, тъй като искът е по чл.45 от ЗЗД, а не по Наредба № 4/2008г.
С представените решения на КОС от 16.VІІ.2009г. и от 10.VІІ.2009г. /без посочени номера на делата/ и на КРС по гр.д. № 155/2003г., влезли в сила /решенията по гр.д. № 540/2004г. и по гр.д. № 1460/2008г. на КРС няма данни да са влезли в сила, поради което не съставляват практика по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство/, не се обосновава наличието на противоречива практика по въпроса за отговорността при незаконно присъединяване към В и К системите предвид приетото в тях, че ответниците като собственици на незаконно присъединените имоти носят отговорност за потребеното количество вода, определено по реда на Наредба № 4/2004г., респективно по действащата преди нея Наредба № 9/1994г.
По петия въпрос допускането на касационно обжалване няма да е от значение за изхода на спора. Това е така с оглед несъмнено установеното по делото обстоятелство, че ответницата не е собственик на имота, за който се твърди да е присъединен незаконно към водоснабдителната система, при което тя не е и потребител по смисъла на чл.3 от Наредба № 4/2004г., каквото е твърдението, по отношение на каквито лица е приложим реда по чл.37 от Наредбата за определяне на изразходваното количество вода.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 27.V.2010г. по гр.д. № 156/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: