ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1137
С., 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1606 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Ж. като процесуален представител на З. С. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 10.VІ.2010г. по в.гр.д. № 938/2010г.
Ответникът по касационната жалба ОДЗ „Д.” [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заявил становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на Девненския РС от 12.ІІІ.2010г. по гр.д. № 711/2009г., с което са отхвърлени предявените от З. С.Р. срещу ОДЗ „Д.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността”помощник възпитател” в ответното детско заведение за това, че на 18.ІХ.2009г. децата от сборна група са лишени 50% от сутрешната си закуска и за системно нарушаване на заповед, забраняваща тютюнопушенето в заведението, е законно. То е съобразено с изискванията на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ. Извършените нарушения не са малозначителни по смисъла на чл.415в от КТ с оглед естеството на извършваната дейност – грижата за живота и здравето на деца, включващо изключително силно завишени кретирии, свързани с правилното им хранене и възпитание, с оглед системното нарушаване на забраната за тютюнопушене, въпреки правените й нарочни забележки, пречещо на ищцата да изпълнява трудовите си функции, както и с оглед укоримото й поведение, демонстрирайки в обясненията си лично отношение към ръководителя на детското заведение.
В изложението на З. С.Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въпросът, по който се произнесъл въззивният съд, е относно приложението на чл.415в от КТ. Твърдението на ищцата било за несъобразяване на наложеното наказание с тежестта на нарушението съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ. Разпоредбата на чл.415в била административно-наказателна, визираща отговорността на работодателите при нарушения на трудовото законодателство, съответно съдебните производства по нея били наказателни от административен характер и не би могло да се вадят доводи от нея, касаещи тежестта на дисциплинарно нарушение. Въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се сочи решение на В. по НАХД № 954/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият поставен от касаторката в изложението й материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като дори въпросът да бъде разрешен по различен начин, като се приеме, че разпоредбата на чл.415в от КТ не е приложима при налагането на дисциплинарно наказание, това само по себе си няма да се отрази на извода за съответствие между нарушенията и наложеното наказание, защото при преценката в тази насока съдът е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, и поведението на служителката, т.е. фактически е съобразил критериите по чл.189 ал.1 от КТ. Ето защо, при липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 759 от 10.VІ.2010г. по гр.д. № 938/2010г.
ОСЪЖДА З. С. Р. от [населено място] да заплати на ОДЗ „Д.” ГР.Д. 250лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: