ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1150
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1643 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.В. като процесуален представител на Р. И. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 10.VІ.2010г. по в.гр.д. № 853/2010г.
Ответниците по касационната жалба Й. А. П. от [населено място], Д. Х. П. и П. Х. П., двамата от [населено място], не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Асеновградския РС от 19.І.2010г. по гр.д. № 463/2008г., с което са отхвърлени предявените от Р. И. срещу Й. А. П., Д. Х. П. и П. Х. П. искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 01.ХІ.2005г. предварителен договор, по силата на който ответниците продават, а ищецът купува имот, описан като двеста кв.м нива извън регулация на [населено място], която е на границата на имота, който купувачът купува от продавачите на 01.ХІ.2005г, описан в исковата молба като имот № 00702.24.164 по к.к. на А., с площ 379 кв.м, при посочени граници.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е ясен предметът на предварителния договор – имотът, който е обещан да се прехвърли, като съществено негово условие, недвижимите имоти се индивидуализират чрез посочване на местонахождение, граници – най-малко от три страни, и площ, в случая имотът е индивидуализиран само с местонахождение и площ и евентуално само с една граница, което го прави неопределяем, неяснотата на предмета на договора не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването му поради съществения му порок. С протоколно определение в с.з. на 11.V.2010г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания, направени от И. с въззивната му жалба, тъй като относно тях изтекъл преклузивният срок за представянето им.
В изложението /в т.ч. и допълнително такова, представено след дадено от съда указание/ на Р. И. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по съществен материалноправен въпрос – не се съобразил с практиката на ВКС, която била цитирана в изложението, относно изискването по отношение съдържанието на предварителните договори, касаещи покупко-продажба на недвижим имот и по-точно индивидуализирането на имота към момента на съставянето на предварителния договор, и по процесуалноправния въпрос – съдът нарушил грубо съдопроизводствените правила, като отказал да допусне поисканата от касатора пред него съдебно-техническа експертиза, въпросът, който следвало да се изясни само чрез експертизата, не бил поставян на обсъждане пред първоинстанционния съд, не били давани указания за събиране на доказателства в тази насока, не били постъпвали и възражения от ответната страна за това, като едва в мотивите си първоинстанционният съд поставил за първи път на обсъждане въпроси, отговорът на които следвало да се даде от експерт. В първоначалното изложение са релевирани съображения, че в подкрепа на индивидуализацията на имота са признанията на ответниците П. и категоричното становище на последната тройна графологична експертиза, че е налице обективна невъзможност тези 200 кв.м да се индивидуализират по-пълно към датата на сключване на предварителния договор, че до приключване на делото в първата инстанция нито съдът, нито страните, са поискали по-пълно идентифициране на имота, че това можело да стане единствено чрез съдебно-техническа експертиза, поради което делото следвало да се върне за изслушването на такава, посочени са факти по делото, в т.ч. по писменото становище на отв.П., относно оспорения подпис на същата, както и относно разноските.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на посочените по-горе изисквания. Поставеният материалноправен въпрос е бланкетен, не е формулиран по ясен и конкретен начин въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи по разглеждания спор. Въобще не е конкретизирана и практиката на ВКС, на която произнасянето на въззивния съд се твърди, че противоречи. Както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като извлече от изложението или от касационната жалба въпросите от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд.
И релевирания процесуалноправен въпрос не отговаря на посочените по-горе изисквания, като не е конкретизирана практиката на ВКС, на която противоречи даденото му от въззивния съд разрешение.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, № 812 от 10.VІ.2010г. по гр.д. № 853/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: