ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1152
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1671 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Д. А. П., М. И. П. и И. И. П. със съдебен адрес [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 14.V.2010г. по в.гр.д. № 301/2009г.
Ответникът по касационната жалба С. И. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата К. М. К. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 02.ХІІ.2008г. по гр.д. № 3187/2005г., с което са отхвърлени предявените от Д. Ат.П., М. Ил.П. и И. Ил.П. срещу С. Ив.К. и К. М.К. искове с правно основание чл.33 от ЗЗД за унищожаване като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия на договор от 16.ХІ.2004г., с който И. А. П., починал на 17.ІІІ.2005г., продал на С. Ив.К. недвижим имот – дворно място в [населено място] с площ 545 кв.м УПИ ХІІ-1019 кв.91 по плана на града и построената в него жилищна сграда.
Въззивният съд взел предвид, че имотът е продаден за 2335лв. по нотариален акт, а в действителност за 12000лв. при пазарна цена 51000лв. Доколкото не е налице равностойност между двете престации, сделката е извършена при явно неизгодни за продавача условия. Но този факт не е достатъчен, от значение е и субективното отношение на продавача към сделката. Може да се предположи, че той е приел тази сума като съответстваща на действителната стойност на имота едновременно с предложеното погасяване на дълга му по образуваното по молба на ищцата Д.П. изп.д. № 4064/2004г. за сумата 720лв. присъдена издръжка на дъщеря му ищцата М.П.. Получената сума съответства на първоначалната цена на имота по изпълнителното дело и неколкократно надхвърля данъчната му оценка и приценявана по тези показатели продажбата очевидно не е извършена при неизгодни условия. Доколкото пазарните цени за имота не са постоянна величина, а променяща се от пазарните условия стойност, реалната цена, на която би бил продаваем имота във вида, в който се е намирал към деня на сделката, е спорна.
В изложението на Д. А. П., М. И. П. и И. И. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е по приложението на чл.33 от ЗЗД. Според правната теория се изисква кумулативно наличие на крайна нужда – липса на достатъчно средства за задоволяване на основни потребности като издръжка на семейството или на близък, което въздейства върху волята на участника в сделката така, че да го накара да я сключи, въпреки че при нормални условия то не би я сключило, и явно неизгодни условия, като разликата в стойностите в насрещните престации трябва да е значителна. В случая по безспорен начин била доказана крайната нужда, при което неправилно е прието, че не е налице хипотезата на чл.33 от ЗЗД, поради което е налице противоречие в практиката на съдилищата по прилагането на тази разпоредба. Представя се решение на Д..ОС по гр.д. № 730/2009г., за което няма данни да е влязло в сила. Налице били и измамни действия по смисъла на чл.29 от ЗЗД.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай с представеното от касаторите решение на Д..ОС по гр.д. № 730/2009г. не се обуславя наличие на твърдяното противоречиво разрешаване на поставения от касаторите /макар и бланкетно/ въпрос по приложението на чл.33 от ЗЗД. Както вече бе посочено, няма данни това решение да е влязло в сила, а само такива решения съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Релевираните в изложението съображения за наличие в случая и на измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД са извън предмета на спора по делото, поради което по въпроси по приложението на тази разпоредба въззивният съд не се е произнесъл.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация С. К. следва да бъдат присъдени 350лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 616 от 14.V.2010г. по гр.д. № 301/2009г.
ОСЪЖДА Д. А. П., М. И. П. и И. И. П., тримата от [населено място], да заплатят на С. И. К. от [населено място] 350лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: