ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1139
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1970 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Б. Н. от [населено място], приподписана от адв.Н., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СЗОС/ от 27.ІХ.2010г. по в.гр.д. № 331/2010г.
Ответникът по касационната жалба П. основно училище „М.С.” Ст.З. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради уеднаквена практика по релевирания от касатора в изложението му въпрос с решение № 346/26.V.2010г. по гр.д. № 418/2009г. на състав на ВКС ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СЗОС е потвърдил решението на Старозагорския РС от 28.V.2010г. по гр.д. № 1354/2010г., с което е отхвърлен предявеният от М. Б.Н. срещу ОУ „М. С.” иск за присъждане на 2470.08лв., представляващи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползвани платени годишни отпуски за 2008г. и до 05.ІІІ.2009г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.
Въззивният съд е приел, че ищецът няма право на претендираното обезщетение, тъй като през процесния период той реално не е полагал труд, тъй като трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено едностранно от робатодателя, считано от 04.ХІІ.2007г., уволнението е отменено и Н. е възстановен на работа, считано от 05.VІІІ.2009г.
В изложението на М. Б.Н. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд се произнесъл противоречиво и неправилно по въпросите поражда ли се право на платен годишен отпуск на възстановен с влязло в сила решение работник/служител за периода, през който той реално не е полагал труд, и следва ли да се заплаща обезщетение за този период при прекратяване на трудовото правоотношение, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, за развитие на правото и за уеднаквяване на практиката. Представят се едно решение на С..апелативен съд по гр.д. № 2314/2001г. и едно решение на състав на ВКС по гр.д. № 2049/1999г., както и указания на министерство на труда и социалната политика от 30.ІV.2002г..
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай с представените съдебни решения не се обосновава наличието на противоречива практика по релевирания от касатора материалноправен въпрос. Това е така, тъй като този въпрос в тези решения не е предмет на разрешаване, споровете по тях касаят обезщетения за неползван отпуск, дължими за периоди преди прекратяване на трудовото правоотношение. Указанията на М. от 30.І.2002г. не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, поради което те не следва да бъдат взети предвид в настоящото производство.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в съответствие с решение № 346/26.V.2010г. на ВКС на РБ ІІІ ГО по гр.д. № 418/2009г., постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК и задължително за съдилищата, според което „правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили, поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа”, с което практиката е уеднаквена и която настоящият състав напълно споделя.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, № 202 от 27.ІХ.2010г. по гр.д. № 331/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: