ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1143
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1621 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Ф. като процесуален представител на И. Г. А. срещу въззивното решение на СГС от 14.ІV.2010г. по в.гр.д. № 1912/2009г.
Ответникът по касационната жалба В. Н. С. от София не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 07.VІ.2007г. по гр.д. № 285/2006г., с което са отхвърлени предявените от И. Г.А. срещу В. Н.С. искове за установяване, че изявления, направени от ответника, описани в исковата молба, представляват дискриминация на основата на етническа принадлежност, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението отпреди нарушението, к8ато поднесе публично изявление с конкретно съдържание, което да бъде публикувано като платено съобщение за сметка на ответника във вестниците „Атака” и „Труд”, и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще да прави подобни по съдържание изявления.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по делото принадлежността си към влашкото малцинство, но дори да се приеме, че той е упражнил свободата си на самоопределяне по смисъла на чл.3 ал.1 от Р. конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, исковете са неоснователни, тъй като по делото не е установено да са осъществени фактическите състави на тормоз и подбуждане към дискриминация и враждебност по смисъла на пар.1 т.1 и 5 от ДР на З.. и чл.20 от Международния пакт за граждански и политически права, не е доказано ответникът да е отправял изявления, касаещи влашкото малцинство, не е състоятелно твърдението, че ищецът се е засегнал от споменаването на другите малцинствени групи, тъй като и той има малцинствена етническа принадлежност, с тези си действия ответникът не е засегнал правата на ищеца, достойнството му, не е създал враждебна, обидна и застрашителна среда, нито е оказал натиск или е склонил другиго към осъществяване на дискриминационни действия, при което не е налице нарушаване на правата му, свързани с равенство в третирането му.
В изложението на И. Ал.Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въпросът за способите и средствата, чрез които се доказва етническа принадлежност, а оттам и правото на иск, е решаван противоречиво от съдилищата по антидискриминационни дела. Сочат се и се представят две решения на СРС, без данни да са влезли в сила. Твърди се и че въпросът е от значение за развитие на правото, както и че от значение за развитие на правото е оценката, която следва да дава съда на процесуалното бездействие на ответника в производства по З..
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото, тъй като той е обусловил само един от няколкото сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд, въпроси във връзка с които, произнесени от въззивния съд, обаче, не са релевирани като основание за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като извлече тези въпроси от изложението или от касационната жалба. По втория процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл – в мотивите на постановеното от него решение не са изложени никакви съображения относно значението за изхода на спора на процесуалното бездействие на ответника.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 1912/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: