ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1145
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1598 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на [фирма] [населено място] гора, обл.В., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 21.VІ.2010г. по в.гр.д. № 196/2010г.
Ответниците по касационната жалба В. В. В., Р. А. В., М. К. К. и М. К. И., всички от [населено място], не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на В. от 29.ХІІ.2009г. по гр.д. № 1731/2006г. в частите му, с които [фирма] е осъдено на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати: на В. В. и Р. В. – 9030.65лв. обезщетение за имуществени вреди, и на М. К. – 10238.60лв. обезщетение за имуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд взел предвид, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството в качеството му на възложител на извършваните изкопни работи за изграждането на хотел – налице са неправомерни действия от страна на изпълнителя във връзка с тази работа – неспазване на правила и норми по технологията за изпълнението им при изкопни работи с дълбочина 6-6.5 м, за укрепването им съгласно част „конструктивна” от проекта и неполагане на необходимата грижа за обезопасяване на строежа с оглед есенния сезон и характерната за него метеорологична обстановка за [населено място], вреди и причинна връзка между тях. Действително количеството на валежите било двойно над нормата за сезона, но ако изискванията за поетапно изкопаване и изграждане на основите, както е залегнало в проекта, са били спазени, последствията е нямало да бъдат толкова тежки. Събраните доказателства не налагат извод за съпричиняване от страна на ищците – сградите и на двете семейства са били ремонтирани в периода 1994-1998г. до 2000г. съобразно одобрени проекти и въведени в експлоатация, били са ползвани и в годно за това състояние към момента на настъпването на увреждането, което ги е направило не само негодни, но дори опасни за живота им. С определение от 14.ІV.2010г. ВАС е оставил без уважение доказателствените искания, направени от ответника с въззивната му жалба, приемайки, че писмените доказателства са неотносими към спора и че по силата на чл.205 от ГПК /отм./ пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства, а сочените от него не са такива и че те са събрани от първоинстанционния съд.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по следните въпроси: налице ли е хипотезата на непозволено увреждане по отношение имотите на ищците, обуславящо отговорността на ответника, т.е. налице ли са всички кумулативни предпоставки за това: вреди – в случая те не били изяснени, включени били такива, които не са в резултат на събитието; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работата – не е ясно кое е то, съдът не го изследвал; не е ясно вредите при или по повод изпълнение на възложената работа са причинени; прекият изпълнител да има вина за вредите, т.е. какви правила и норми са виновно нарушени; наличие на пряка причинна връзка между виновното неизпълнение и уврежданията – няма мотиви тази връзка да е доказана, има данни, че уврежданията са настъпили след влизането на тежки машини на гражданска защита за изпомпване на водата; налице ли е природно бедствие, което ответникът не е могъл да предвиди, което да изключва отговорността му; налице ли е допринасяне на пострадалите за настъпването на вредите и в каква степен – игнорирано било неизпълнение на проектните предвиждания в част „конструктивна” при ремонта на сградата на К. относно укрепване на основите и съчетаването на висок клас стомана с нисък клас, а при сградата на В. – заустване на водосточните тръби под настилката на двора и липса на доказателства къде точно се вливат дъждовните води; следвало ли е въззивният съд да допусне исканите от ответника нови доказателства, искането за което било отхвърлено, въпреки оспорването на заключенията на СТЕ пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба. Посочените въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се ППВС 7/1958г., ППВС 7/1959г., ППВС 9/1966г., ТР № 88/1962г. на ОСГК, ТР № 1/04.І.2001г. и № 1/17.VІІ.2001г. и две решения на състави на ВКС, които касаели задължението на съда да изследва дали ищецът е установил всички предпоставки за прилагането на чл.49 от ЗЗД и за прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Необходимо било осъвременяване на практиката, тъй като нямало конкретни решения по подобни случаи. Поставял се въпросът след като проектните, нормативните и техническите изисквания за изкопни и бетонови работи на обекти са съобразени с нормални метеорологични условия и изпълнението на тези работи е съобразено с тях, при настъпване на чрезвичайни природни явления следва ли да се търси отговорност от изпълнителя за настъпили впоследствие увреждания. Сочи се решение на състав на ВКС по гр.д. № 4103/2007г. І ГО. Направено е „обширно изложение по наведените доводи и аргументи”, представляващи коментар на събраните по делото доказателства и на начина на събирането им, на фактическата обстановка, на приложението на материалния и процесуалния закони – въззивният съд следвало да направи собствени фактически и правни изводи, а безкритично е възприел тези на първоинстанционния, нарушавайки чл.188 от ГПК /отм./, съдът не коментирал доводите на ответника, че първоинстанционния съд обсъждал доказателства, които са изключени от доказателствения материал или не са приети, в решението нямало коментар защо са оставени без уважение исканията във въззивната жалба, въпреки процесуалната възможност за това, видно и от ТР № 1/2001г., съдът не коментирал възражения и доводи – че не било изпълнено предвидено по проект избено помещение, че изкопът бил на границата с двора на къщата, която е по-навътре, че тежките машини на гражданска защита са допринесли за срутването на земните маси от двора на ищците.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. Поставените в него въпроси са фактически, а не правни, само произнасянето по каквито е основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросите дали са налице в случая предвидените в закона предпоставки за отговорност на ответника за непозволено увреждане и такива за изключване или за намаляване на отговорността, както и следвало ли е съдът да допусне събирането на нови доказателства, всъщност представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване, а те може да се подлагат на преценка в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Касаторът не е формулирал материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили решаващите му изводи по спора. А, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като извлече въпросите от изложението или от касационната жалба.
Следва да се посочи още, че по въпроса след като проектните, нормативните и техническите изисквания за изкопни и бетонови работи на обекти са съобразени с нормални метеорологични условия и изпълнението на тези работи е съобразено с тях, при настъпване на чрезвичайни природни явления следва ли да се търси отговорност от изпълнителя за настъпили впоследствие увреждания, въззивният съд не се е произнесъл. Изводът на съда в атакуваното решение е, че изкопните работи не са съобразени с изискванията на нормативни актове относно технологията за извършването им и за укрепването и обезопасяването им.
За пълнота следва да се посочи и че не представлява неизлагане от въззивния съд на собствени изводи по спора излагането на сходни или дори еднакви мотиви с тези на първоинстанционния съд, че с оглед ролята на въззивния съд като втора първа инстанция по ГПК /отм./ той не е бил длъжен да подлага на преценка оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, изразяващи се в обсъждане на неприобщени към делото доказателства, че въззивният съд е мотивирал отказа си да удовлетвори искането на касатора, направено с въззивната му жалба, за събиране на доказателства, че няма данни по делото „изкопът твърде съмнително да е допринесъл за пораженията, тъй като бил на границата с двора на къщата, която била по-навътре”, както и че дори машините на Гражданска защита да са допринесли за срутването на земните маси от двора на ищците, това не би се отразило на изхода на спора с оглед солидарната отговорност на причинителите на увреждането, следваща от разпоредбата на чл.53 от ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи и че с представеното решение № 1340/13.І.2009г. по гр.д. № 4103/2007г. на ВКС І ГО не е разрешен сходен с този по настоящото дело казус предвид различието във фактическите обстоятелства, които по посоченото решение са наводнение в резултат на изпускане на вода и излизането й извън коритото на река в резултат на падналите валежи 53-57л/кв.м, квалифицирани като природно бедствие, при което причинените от наводнението имуществени вреди щели да настъпят дори при условие на изградено от ответниците в пълен обем водовземно съоръжение, изградени диги, отворени саваци и почистено корито на реката.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 81 от 21.VІ.2010г. по гр.д. № 196/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: