2
определение по гр.д.№ 196 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 196 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К. срещу решение № 279 от 22.11.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 445 от 2010 г., с което е отменено решение № 348 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 2113 от 2007 г. на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне като неоснователен на предявения от Р. Г. К. против [община] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: незастроен терен с площ от 3,860 дка, част от бивша нива с площ от 4,200 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], за който е бил отреден имот с пл.№ 7070 по кадастрания план на [населено място],[жк]от 1967 г., а по сегадействащата кадастрален план на града от 2003 г.- представляващ имоти № 8031, 9063 и 9088 от кадастрален район 501, включени в УПИ I- „за производствени дейности и стопанска инициатива” в кв.483 по регулационния план на [населено място], м.”Промишлена зона” от 2005 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката незадължителна и задължителна практика на ВКС /решение № 1007 от 27.09.2007 г. по гр.д.№ 736 от 2006 г. на ВКС, П. г.о., решение № 234 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 2420 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 122 от 15.04.2009 г. по гр.д.№ 5995 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса относно индивидуализацията на земеделски имот в регулация, въстановен с решение на ПК и по-конкретно затова какво е значението на удостоверението по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ за тази индивидуализация.
Пълномощникът на ответника по жалбата [община] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за собственост върху земеделски имот, въззивният съд е приел, че наследниците на В. и Бона Ч. не са собственици на този имот, тъй като в решенията на ПК-гр.К., от които те черпят права, имотът не е индивидуализиран по граници и към тези решения не е издадено и приложено удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторката правен въпрос е съществен за правилното решаване на делото. По този въпрос обаче не се констатира противоречие между посочената от касаторката практика на ВКС и обжалваното решение:
1. Решение № 1007 от 27.09.2007 г. по гр.д.№ 736 от 2006 г. на ВКС, П. г.о. и решение № 122 от 15.04.2009 г. по гр.д.№ 5995 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. са неотносими към процесния случай, тъй като касаят имоти, намиращи се извън регулация /в първия случай- част от пасище в землището на [населено място], м.”У.”, а във втория- част от нива в м.„Г.” в землището на [населено място]/, докато настоящия спор касае имот в регулация /част от УПИ I по регулационния план на [населено място]/, за установяване на точното местоположение и граници на какъвто имот ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ изискват издаване на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
2. В решение № 234 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 2420 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че органите на поземлената собственост /поземлените комисии/ не са компетентни сами да отменят или изменят постановени от тях решения извън изрично посочените в закона случаи по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. В обжалваното решение не е прието нещо различно: въззивният съд не е приел, че ПК- [населено място] /сега ОСЗ/ следва да промени постановените си решения, а само, че тези решения нямат правно действие, тъй като в тях възстановеният земеделски имот не е описан по граници и местоположение по действащия в момента план и тъй като към решенията няма удостоверение и скица по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
С оглед на гореизложеното касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Р. Г. К. срещу решение № 279 от 22.11.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 445 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.