2
определение по гр.д.№ 182 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София,27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 182 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. А. срещу решение № 126 от 10.12.2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 240 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 139 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 824 от 2009 г. на Дуловския районен съд за допускане на делба на пет земеделски имота /ниви и лозе/ между наследниците на Вели А. А., Ф. Вели А. и К. Вели А..
В касационната жалба се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите съдебна практика /определение от 06.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 87 от 2009 г. на Софийския градски съд, ГО/ по въпроса: представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд непроизнасянето му по направено от ответника възражение за нищожност на официални удостоверителни документи, позовавайки се на чл.272 от ГПК. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по този въпрос било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В писмен отговор от 17.02.2011 г. ответниците по жалбата Б. И. С. и Ш. И. С. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делба на пет земеделски имота, бивша собственост на наследодателите на страните Вели А. А., Ф. Вели А. и К. Вели А., въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.272 от ГПК, тоест изцяло е възприел изводите на първоинстанционния съд. Действително, в първоинстанционното решение няма произнасяне по възражение на ответника за нищожност на представените по делото удостоверения за наследници на горепосочените лица, поради това, че те били издадени само въз основа на декларация на ищците, без длъжностното лице да извърши проверка в регистрите на населението и за гражданско състояние. Видно от първоинстанционното дело такова възражение въобще не е било правено от ответника пред първоинстанционния съд. Освен това, във въззивната жалба непроизнасянето на първоинстанционния съд по това възражение не е посочено като допуснато от съда процесуално нарушение, довело до неправилност на съдебното решение.
В посоченото от касатора определение на СГС е прието, че непредставянето на доказателства за собствеността върху имотите- предмет на делбата и за наследяването не е основание за връщане на исковата молба, а касае основателността на иска. В това определение на СГС няма произнасяне по посочения от касатора правен въпрос /представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд непроизнасянето му по направено от ответника възражение, позовавайки се на чл.272 от ГПК/, поради което и няма как да е налице противоречие между обжалваното решение и определението на СГС по този въпрос. Тоест, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения или определения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от корегиране. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС. В конкретния случай по поставения въпрос /представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд непроизнасянето му по направено от ответника възражение за нищожност на официални удостоверителни документи, позовавайки се на чл.272 от ГПК/ няма неяснота в правната уредба. Напротив, разпоредбата на чл.272 от ГПК е ясна и непротиворечива- когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд може да не излага собствени мотиви, а да препрати към мотивите на това решение. Когато първоинстанционният съд не е изложил мотиви по някое възражение на страните, въззивният съд следва да се произнесе по това възражение само ако във въззивната жалба това изрично е посочено като допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение /в този смисъл е чл.269 от ГПК/. При наличието на горепосочената ясна правна уредба, не се налага тълкуването на нормите на чл.272 и чл.269 от ГПК от ВКС, поради което касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на А. К. А. срещу решение № 126 от 10.12.2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 240 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 139 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 824 от 2009 г. на Дуловския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.