Определение №543 от 27.9.2011 по ч.пр. дело №418/418 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 543

гр.София, 27.09.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 418/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Б. В. И. срещу определение на Софийски апелативен съд № 961 от 30.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 1820/ 2011 г. С него е потвърдено определение на Софийски градски съд от 23.03.2011 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 3081/ 2007 г., образувано по искова молба на частната жалбоподателка против [фирма] за разваляне на договор за учредяване на вещно право на строеж, сключен с нотариален акт № ***/ 2004 г. на нотариус рег.№ ***. Производството е прекратено по съображения, че при сключване на договора ищцата е учредила правото на строеж със съпруга си Г. А. Илиев, т.е. вещта е била под режим на съпружеска имуществена общност. При спор за права върху такава вещ съпрузите имат съвместна процесуална легитимация, а Г. И. , макар да е бил страна по делото, е оттеглил иска си и производството по отношение на него е прекратено. Предявеният само от един от съпрузите иск е счетен за недопустим.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение за да се отговори на процесуалноправният въпрос дали при предявен иск от задължителни другари, когато един от тях оттегли иска си и по отношение на него производството бъде прекратено, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение или да конституира служебно задължителния необходим другар. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът е следвало да процедира съгласно изискванията на ППВС 2/ 1977 г. и като констатира, че спорът е за вещ под режим на СИО, да остави исковата молба без движение и да даде указания за конституиране по делото на неучастващия съпруг. Прекратяването на производството по иска без да бъде изпълнена тази процедура счита за незаконосъобразно и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено и спорът да бъде гледан по същество.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Според него след като един от съпрузите изрично е оттеглил иска си, безпредметно е да се оставя исковата молба без движение, тъй като същият недвусмислено е заявил волята си и другият съпруг сам не би могъл да отстрани нередовностите на исковата молба. Набляга на факта, че частната жалбоподателка не е обжалвала определението за прекратяване на производството по делото по отношение на съпруга й. Счита, че производството по делото е прекратено законосъобразно и моли актът, с който то е постановено, да бъде потвърден.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос обуславя изхода от спора, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице тогава, когато по релевантния въпрос законите са неясни, непълни или противоречиви, а по тях няма формирана практика или формираната се нуждае от осъвременяване. Случаят не е такъв, тъй като по въпроса дали съпрузите имат съвместна процесуална легитимация и как тя се упражнява има установена практика, съобразена от въззивния съд. Съдебна защита на право под режим на съпружеска имуществена общност може да се търси само съвместно от двамата съпрузи. Предявяването на иск само от единия от тях е недопустимо, а съдът не може да конституира другия съпруг като ищец против волята му. След като единият от съпрузите е заявил, че оттегля иска, съдът не следва да дава на другия съпруг указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Това не може да бъде сторено, тъй като никой не може да бъде заставен да предяви иск против волята си, а волята на другия съпруг е ясно изразена с оттеглянето на този иск. Това е съобразено при постановяване на обжалваното определение, поради което същото не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 961 от 30.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 1820/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top